Руската икономика в задънена улица — растежът спира, дълговете трупат натиск

Отвъд приходите от петрол: защо икономиката не върви

Въпреки по-високите цени на петрола и очакваното увеличение на приходите, икономическата картина в Русия остава притеснителна. Страната отчита растящи задължения и слаб макроикономически растеж, което провокира сериозни сигнали от политическото ръководство на страната.

Президентът поиска обяснения

В началото на пролетта Владимир Путин публично настоя правителството да докладва защо основните макроикономически показатели изостават от прогнозите и от очакванията на експертите. Президентът отбеляза, че забавянето не може да се обясни единствено с неблагоприятни метеорологични условия.

Краткотрайни подобрения, но трайни проблеми

В края на май статистиката за март показа известно възстановяване — потреблението и индексът на брутния вътрешен продукт отчитат подобрение, а през един месец БВП регистрира ръст от 1,8%. Тази временна положителна динамика обаче не компенсира слабия старт на годината: за първото тримесечие растежът е паднал с 0,3% в сравнение със същия период на предходната година.

Прогноза за растеж — спад

Поради влошените резултати правителството коригира прогнозата за годишен икономически растеж — от предварителните 1,3% на едва 0,4%. Междувременно държавният дълг през първото тримесечие надхвърли планираните за цялата година нива, което увеличава фискалния риск.

Натиск върху бизнеса и потребителите

Повишаването на корпоративните данъци може да нанесе удар върху сектора на общественото хранене, според експерти по икономическа география. Потребителите вече ограничават разходите: проучване на руска дискаунт верига показва, че 37% от клиентите сега гледат цените при пазаруване, докато преди година тази част е била само 2%.

Влияние на данъците и регионалните проблеми

Към това се добавя и увеличението на ДДС от 20% на 22% в началото на годината, което вероятно е повишило ценовия натиск. Региони в страната също свиват разходи, особено в образование и здравеопазване, но едновременно с това се увеличава и задлъжнялостта им. Министърът на финансите Антон Силуанов заяви намерение да намали максимално дълговете на регионите към частните банки — те възлизат на около 18 млрд. евро през настоящата година.

Последствия от украинските удари

Ударите по инфраструктурата в Русия, извършени от украинска страна, нанасят щети, но не са единствената причина за проблемите в енергийния сектор. Икономически експерти отбелязват, че през март и април износът на руски петрол се е увеличил с около 10% в сравнение с началото на годината — показател, който сочи, че други фактори като свръхпредлагане и льодови условия във Финския залив са имали сериозно влияние върху доставките.

Бизнесът търси защита

Много фирми в страната вече предприемат защитни мерки заради засилените удари. Ръководителят на Руската индустриално-търговска асоциация подчертава, че големите предприятия инвестират в охрана на съоръжения и имущество и настояват за по-добри доставки на отбранителни системи — от боеприпаси до елементи за електронна война и лазерни технологии.

Структурните дилеми остават

Дори ако защитните способности бъдат подсилени, това едва ли ще реши основните структурни проблеми на руската икономика. Огромна част от държавните разходи — приблизително 40% от бюджета — отива за война, въоръжение и сигурност. Министърът на финансите декларира намерение да търси икономии, но подчертава, че те няма да засягат военните разходи, което прави фискалното оздравяване още по-трудно.

Автор: Юрген Бух (ARD)