9 май: как Силистра беше предадена и защо Майското сражение от 1917 г. е решаващо

Два събития на една дата — различни години, големи последици

На 9 май историята бележи две важни и много различни страници за България — едната свързана с дипломатически компромис и териториална загуба, другата — с военен успех на полето на бойните действия по време на Първата световна война.

Петербургският протокол и предаването на Силистра (1913)

На 9 май 1913 г. (26 април по стар стил) в Санкт Петербург е подписан т.нар. Петербургски протокол. С този международен акт България се съгласява да предаде на Румъния град Силистра заедно с трикилометрова зона около него. Решението е резултат от натиска и посредничеството на Великите сили — Русия, Австро-Унгария, Германия, Франция, Великобритания и Италия — в спора между двете държави след Първата балканска война.

Румъния претендираше за териториални компенсации заради българското разширение в Тракия и Македония и даже заплаши с военна намеса. Освен предаването на Силистра, България пое ангажименти да не укрепва новата граница и да осигури религиозна и училищна автономия на куцовласите (арумъните) в Македония.

Въпреки тези отстъпки, Румъния остана недоволна и скоро влезе в Междусъюзническата война — което доведе до още по-тежка загуба за България: цяла Южна Добруджа беше отнета по условията на Букурещкия договор през юли 1913 г.

Майското сражение при завоя на Черна (1917)

Четири години по-късно, на 9 май 1917 г., българската армия постига една от най-значимите си победи в Първата световна война — събитие, известно като “Майското сражение”. То е част от мащабната пролетна офанзива на Антантата на Македонския фронт, чиято цел е решителен пробив и изваждане на България от конфликта.

Съюзническите сили срещу 11-а германо-българска армия включват френски колониални дивизии, италианската 35-а пехотна дивизия и руски части (2-ра и 4-та особена бригада). Общите им ресурси възлизат приблизително на 69 батальона, над 500 картечници и повече от 400 оръдия. Срещу тях стоят български подразделения — 8-а Тунджанска дивизия, 302-ра (смесена) бригада и части от 9-а Плевенска дивизия, подпомагани от германски батареи; защитават фронт дълъг около 23 км с около 40 батальона и 122 оръдия.

Операцията е подготвена с четири дни интензивна артилерийска стрелба — само на 5 май съюзниците изстрелват над 15 000 снаряда по българските позиции. На 9 май в 6:30 ч. започват три поредни вълни настъпление, прицелени главно към височините с коти 1050 и 1020.

Българската отбрана — с артилерията и пехотата в центъра — успява да устои и да отблъсне всички опити за пробив. Руският контингент понася особено тежки загуби: само 2-ра особена бригада губи близо 1 000 души, което прави датата “черен ден” за руските сили на този участък от фронта.

Общите загуби на Антантата са над 5 400 убити и ранени, докато българските са значително по-малки — около 1 600 души. Неуспехът на настъплението принуждава командването на съюзниците да прекрати активните операции в този сектор до есента на 1918 г.

В хода на боевете на 26 май е тежко ранен легендарният полковник Борис Дрангов, командир на 9-и пехотен Пловдивски полк — рани, от които по-късно умира, и които оставят трайна следа в българската военна история.

Защо тези събития имат значение

Двете дати на 9 май илюстрират контраст между дипломацията и бойното поле: през 1913 г. международният натиск довежда до териториална и политическа загуба, докато през 1917 г. българската отбранителна устойчивост на Македонийския фронт показва способността на армията да понесе и отрази мощни удари на противника. И днес двата момента остават важни за разбирането на сложната геополитическа и военна история на Балканите в първата четвърт на XX век.