Теди Москов: театърът като реакция срещу абсурда
Книга, която не е автобиография
В предаването „На фокус“ с водеща Лора Крумова режисьорът Теди Москов коментира биографичната книга „Някои могат, други – не“, която обаче сам той определя ясно: това не е автобиография. Авторът е Митко Стайков, а Москов подчерта, че не е диктувал съдържанието и не е указвал какво да бъде включено.
Тежък инцидент и обрат в живота
В разговора той сподели и драматична случка в Германия: тръгнал да сменя актриса, която била бременна, и накрая се събудил в болница 45 дни по-късно напълно парализиран. Москов уточни, че тогава е бил пешак, макар да признава, че в миналото е карал доста лудо.
Работен метод: не сюжет, а внушение
„Много е лесно да работиш по сюжет, но аз не работя по сюжет. Работя на друг принцип, на съпоставка на идеи и на внушения,“ обясни режисьорът. Този подход му позволява да изгражда спектакли чрез асоциации и провокации, а не чрез традиционна драматургична линия.
Премиерите и рискът да излезеш преждевременно
Москов призна, че често пуска представления преди да са напълно доизкусурени, което сам определя като предпоставка за провал. Примерът му от Хамбург е красноречив: останал 45 дни след премиерата, за да коригира постановката — в града, където театралната машина работи с фабрично темпо и представленията трябва да излязат навреме. Декорите там се прегарят, защото няма място за съхранение след края на спектакъл.
Вдъхновение от „тъпотията“ около нас
„Аз реагирам на тъпотията около мен,“ каза Москов, като разясни, че под това има предвид не само бюрократична или политическа некомпетентност, а явленията в театри, киностудиа, общини и други институции. Според него глупостта не е партийно оцветена — тя се разпределя по всички нива и среди на обществото.
Творчески път без грандиозни амбиции
Режисьорът добави, че идеите му често са родени от ежедневието и от наблюденията на улицата. Няма големи артистични амбиции да остави грандиозно наследство — основното му желание е да продължи своя творчески път и да реализира поредица от представления, които да отговарят на неговия виждан начин на работа.
Интервюто в „На фокус“ дава ясен поглед върху метода и мотивацията на един от най-разпознаваемите български режисьори, чиято работа често предизвиква както възторг, така и противоречия.
