Баща е разделен от бебето си заради визов отказ

Семейство разделено от административни пречки

Юлиана Пчелинска описва ежедневието си с простата мисъл, че мъжът ѝ ще се върне. Вместо това, съпругът ѝ Едуард Петросян живее на около 2 300 километра разстояние и за първата година от живота на дъщеря им Кати той я е виждал единствено през екрана на смартфон.

Раждане, което бащата пропуска

Едуард не успява да присъства на раждането и все още не се е срещнал лице в лице с детето си. Той разказва, че това малко същество вече почти навършва годинка, а той не е имал възможност да я погледне отблизо.

Корените и документите

Роден в България от арменски родители, Едуард има български акт за раждане, но не притежава българско гражданство. Прекарал е по-голямата част от живота си в страната, след кратко пътуване до Армения се върнал с работна виза с надежда за стабилност. Ситуацията обаче се усложнява, когато пропуска срок за ежегодна презаверка на документите и сменя работното място.

От рутинна проверка до лагер за бежанци

Една рутинна проверка в столичното метро довежда до настаняване в лагера за бежанци в Бусманци. След 13 дни престой двамата с Юлиана сключват граждански брак, а на следващия ден Едуард доброволно напуска страната — в ситуация, в която съпругата му е в осмия месец на бременността.

Отпътуване и първи отказ

На 10 май миналата година той заминава за Ереван. От дирекция “Миграция” успокояват семейството, че връщането преди раждането няма да бъде проблем. Вместо това, точно на рождения ден на Юлиана, Едуард получава първия отказ за виза.

Съдебни обрати и продължаваща битка

Семейството обжалва решението и след пет месеца отказът е отменен от съда. Новата процедура за виза обаче се проточва. Въпреки че законът предвижда 15-дневен календарен срок за разглеждане на молби от членове на семейства на български граждани, служители в институциите многократно съобщават на Юлиана, че такъв срок често не се спазва.

Аргументи в полза на семейството

Върховният административен съд в София е изтъкнал, че интересите на семейството и на детето трябва да имат приоритет, въпреки установеното нелегално пребиваване и просрочени срокове. Националната служба за сигурност (ДАНС) също е посочила, че Едуард не представлява риск за националната сигурност, няма криминални прояви и не дължи пари.

Нов отказ и повод за въпроси

Въпреки тези заключения, компетентните органи издават нов отказ, позовавайки се на чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за чужденците в Република България — нарушение на паспортно-визовия режим. Година по-късно семейството обикаля отново познатите административни пътеки и си задава въпроса защо процесът продължава да ги отдалечава.

Призив за съчувствие

“Адски трудно е, адски мъчително е”, казва Едуард, който призовава за повече човечност в отношението към хората, попаднали в подобни ситуации.