Росица Николова пред ФАКТИ: София — град за хората, а не пазар за имоти

Кратка справка

Скандалът около предложение за 22-етажна сграда в район "Младост" отново върна на дневен ред въпросите за презастрояване, липсваща инфраструктура и прозрачността при вземане на решения за развитието на София. След като кметът върна решението на Столичния общински съвет за ново разглеждане, напрежението в обществото се усили. За проблема говори арх. Росица Николова от "Спаси София".

Интервю

– Проектът в "Младост" бе определен от "Спаси София" като "22 етажа корупция". Кметът върна решението — означава ли това, че СОС е допуснал грешка?

Според мен решението да се върне въпросът е признаване, че темата не е била достатъчно аргументирана пред гражданите. Когато има толкова силни протести и сериозни съмнения за несправедлив модел на застрояване, институциите трябва да спрат и да преосмислят. По-важното е, че случаят отключи по-широк дебат за това как се планира София и в чий интерес се развива градът.

– Каква промяна в правомощията настъпи след отстраняването на главния архитект Богдана Панайотова?

По ЗУТ върху кмета лежи отговорността за устройството на територията, но през годините много от тези функции бяха практично делегирани на главния архитект. Кметът Терзиев връща част от тези правомощия още през февруари миналата година, но все още не виждам ясна и последователна визия или реални резултати. В момента наблюдаваме преразпределяне на процеси към нови административни звена и заместник-кметски ресори, без ясно стратегическо решение. Точно сега кметът може да покаже воля, като издаде заповед за служебно изменение на плана за имота и така преосмисли отреждането и параметрите на застрояване.

– Как стана възможно предложение за 22-етажна сграда в район с дългогодишни проблеми с инфраструктурата?

Причината е остарял модел на устройство и планове, в които се мисли предимно какво може да се изгради, а не как ще се живее след това. "Младост" има недостиг на детски градини, училища, паркоместа, зелени площи и обществен транспорт. Не можем да натоварваме още повече един район без едновременно инвестиране в инфраструктура.

– От администрацията твърдят, че икономическият интерес е защитен и че градът ще получи обезщетение около 26–30%. Това ли е добра сметка за обществото?

София не трябва да се управлява като поредица от имотни сделки. Обезщетението (което беше обсъждано около 30%) не измерва обществения интерес само в проценти или квадратни метри, а в това дали инвестицията наистина подобрява живота в квартала. Въпросът е какво получават жителите — повече зелени площи и услуги, или допълнителен трафик, засенчване и натоварване на инфраструктурата. Дори 30% може да е твърде малко при атрактивна локация и потенциално голяма печалба за инвеститора.

– "Спаси София" говори за една от най-скандалните и корупционни сделки в СОС. Имате ли основания да подозирате лобизъм?

Съмненията възникват от начина, по който тези проекти се придвижват — без достатъчно публичност, без истински експертен дебат и често с гласуване в пълен синхрон между различни политически групи. В конкретния случай темата беше пропусната да мине през комисията по архитектура и градоустройство, имаше усещане за бързане. Когато виждаш 22-етажна сграда в район с натрупани проблеми, е напълно естествено обществото да пита чий интерес се защитава.

– Жителите на "Младост" излязоха на масови протести. Защо доверието в институциите е подкопано?

Защото хората дълги години наблюдават уплътняване на кварталите, без реално подобрение на качеството на живот. Сгради изникват много по-бързо от улици, паркове, училища и детски градини. Когато гражданите усещат, че не са чутни навреме, протестът остава единственият начин да привлекат внимание.

– Има ли разногласия между районната администрация, СОС и кмета по въпроса за градоустройството?

Да, ясно се вижда разделение на виждания — не просто политически спор, а сблъсък между стария модел на „парче по парче“ застрояване и нуждата от дългосрочна стратегия. София има нужда от ясна политика: къде е допустимо високо строителство, къде се запазва кварталният характер и как инфраструктурата трябва да предшества застрояването.

– Какво предлагате като алтернатива за този имот — парк, обществена сграда или смесена функция?

Най-важно е решението да не се взема „на тъмно“ между институции и инвеститори, а с реално участие на жителите на "Младост". Хората трябва да бъдат информирани за възможните варианти и да има широко обществено обсъждане. Жителите знаят от какво имат нужда — повече зелени площи, публични функции, по-ниско застрояване или смесен модел, които да подобрят ежедневието в квартала.

– Показва ли този случай системен проблем с действащите устройствени планове в София?

Абсолютно. Един от основните проблеми е, че плановете позволяват интензивно строителство без реална оценка на капацитета на транспортната, социалната и зелената инфраструктура. Ако не променим модела, ще продължим да създаваме все повече сгради и все по-малко качество на живот.

Накрая арх. Николова подчертава, че ключът е в прозрачността, експертния дебат и приоритизирането на нуждите на гражданите пред краткосрочни финансови ползи.