Пере Тошев — убит и нарязан: съдбата на видния войвода през 1912 г.

Смъртта край Дреново (21 април 1912 г.)

На 21 април (стар стил) 1912 г. край село Дреново — днес територия на Северна Македония — е убит и нарязан на парчета легендарният български войвода и революционер Пере (Петър) Наумов Тошев. Според съвременни сведения, изпълнението е извършено от членове на протурска анархистка организация, известна като „Червените братя“. Тялото е захвърлено в крайпътна канавка и е открито от роднините пет дни по-късно; след това Тошев е погребан в двора на църквата в село Фариш, Тиквешко.

Кой беше Пере Тошев

Роден през 1865 г. в Прилеп, в семейство на заможни преселници от Дебърско, Пере Тошев завършва начално образование в родния град, а от 1882 г. учи в Солунската българска мъжка гимназия. През 1884 г. е изключен след участие в ученически бунт, при който в него е намерена българска христоматия — материал, забележителен за националното възпитание тогава.

След преместване в Пловдив завършва гимназиален клас и се включва в обществено-политически акции: куриерска дейност за Български таен централен революционен комитет (БТЦРК), участие в Съединението и организиране на местни революционни структури.

Роля във Вътрешната македоно-одринска революционна организация (ВМОРО)

От 1892 г. Тошев работи като учител в Прилеп и след създаването на ВМОРО през 1893 г. основава първия революционен комитет в града. По-късно ръководи комитети в Скопие и подпомага дейността в Битоля заедно с Гьорче Петров. В Солун става училищен инспектор и е включен в Централния комитет на организацията.

Участва на Смилевския конгрес през 1903 г., където заема позиция против незабавното всеобщо въстание, но по време на Илинденско‑Преображенското въстание ръководи Мариовския революционен район. След потушаването на въстанието помага за възстановяване на революционните мрежи в Прилепско заедно с Гьорче Петров, Петър Ацев и Георги Пешков.

Преследване, заточение и амнистия

През 1901 г. в резултат на Солунската афера Пере Тошев е осъден на 101 години крепостен затвор и изпратен в заточение в крепостта Подрум-кале в Мала Азия. С амнистия през 1902 г. той се завръща в пределите на Балканите. В документи от периода е посочена и помощ в размер на 513 лева, предоставена чрез българското дипломатическо представителство в Цариград за политически затворници, подписана от П. Тошев и други.

Политическа дейност преди гибелта

След Младотурската революция Тошев се обявява против легализирането на ВМОРО. Заедно с Антон Страшимиров и Гьорче Петров издава вестници с идеологическа близост до Народната федеративна партия (българска секция). В периода 1910–1911 г. отново е училищен инспектор на българските училища в Солунски окръг.

През 1912 г. заминава за София за лечение при своя единомишленик д-р Стефан Сарафов. След сключения съюзен договор между България и Сърбия и последвалото разделяне на Македония, Тошев гласно протестира и търси политическо изслушване в Народното събрание — опит, който завършва с арест. Веднага след това получава „открит лист“ от турското посолство в София и решава да се върне към близките си в Македония. Върнат в родните места, е проследен и убит по пътя между селата Градско и Дреново.

Памет и архиви

През май 2012 г., по случай 100-годишнината от гибелта на Пере Тошев, в Асеновград бе открита паметна плоча в негово увековечаване. На тържеството присъстват родственици и общественици, сред които Николай Тошев — внук на войводата и председател на Съюза на македонските организации.

В Централния държавен архив и в други колекции се съхраняват писма, документи, снимки и лични вещи, свързани с неговата революционна дейност. През 2013 г. община Благоевград придоби архив с редки оригинални материали на дейци на ВМОРО, включително писма на Пере Тошев.

Как го помнят съратниците

Симеон Радев описва Пере Тошев като тих, меланхоличен човек с богата вътрешна духовност — характер, който рядко привлича внимание, но носи голяма нравствена стойност.

Анастас Лозанчев подчертава неговите оформени революционни възгледи и ранна активност в борбите за освобождение.

Михаил Думбалаков възкликва за него като за въплъщение на чест, родолюбие и доброта, жалейки, че скромните му заслуги често са пренебрегвани от формалните хроники.

Заключение

Пере Тошев остава една от знаковите, но често незабележими фигури в освободителните борби за Македония и Одринско — учител, организатор, революционен деец и общественик, чието насилствено отстраняване през 1912 г. бележи трагичния край на дълга и бурна биография.

По материали и спомени, събрани от архиви и публикации на съвременници.