Как ще се променя втората пенсия след реформата: очаквания и значение

Контекст и значение на реформата

Въпросът за модернизацията на втория пенсионен стълб не е нов — дискусии за мултифондов модел има още от 2009 г. През последното десетилетие секторът на допълнителното пенсионно осигуряване премина през редица тестове: преглед от временни комисии и законодателни промени през 2015 г., ревизии на активите през 2016–2017 г., мащабни регулаторни промени в края на 2017 г. и уреждане на фазата на изплащане през 2021 г. Всички тези стъпки укрепиха индустрията и доказаха, че тя може да изплаща пенсии и да управлява средствата на осигурените.

Факти от практиката: през последното десетилетие средствата, изплатени от универсалните пенсионни фондове (еднократно или разсрочено), са близо 450 млн. лв., а от началото на фазата на изплащане през 2021 г. сумите превишават 400 млн. лв. Това опроверга редица скептични твърдения, че фондовете са „кухи структури” и няма да изплащат пенсии.

Защо въвеждането на мултифондов модел отне време

Реформата е мащабна и изисква обществена подкрепа. Политическите приоритети през последните години — мерки срещу COVID-19, реакция на икономическите последствия от войната в Украйна и формирането на устойчиво управление — отложиха дебата. Важна роля за напредъка имаше и експертният анализ на действащата система, изготвен по възлагане на председателя на Народното събрание и прегледът от ОИСР през 2024 г., които предоставиха конкретни препоръки за усъвършенстване на капиталовия стълб.

Ключовите елементи на “надграждането”

Приетите промени не целят тотална смяна на модела, а неговото надграждане. Основните промени са:

• въвеждане на инвестиционен избор (подфондове с различни профили);
• разширяване на възможните инвестиционни инструменти за по-добра доходност;
• стимулиране на по-активно управление чрез бенчмарк за сравнение на доходността и въвеждане на инвестиционна такса, свързана с постигнатите резултати;
• намаляване на общия обем на събирани такси и удръжки;
• гаранция за брутните вноски при професионалните пенсионни фондове (аналогично на гаранцията в универсалните фондове);
• гарантиране на първоначалния размер на пенсиите на база пълния обем на средствата по партидите;
• подобряване на уредбата за наследниците и засилване на капиталовите и резервните изисквания към пенсионноосигурителните дружества.

Моделен анализ показва, че при въвеждане на мултифондов модел доходността се очаква да се повиши и коефициентът на заместване от универсалните пенсионни фондове да нарасне от 12,25% до 21,24% — увеличение с около 8,99 процентни пункта.

Какво да очакваме за размера на втората пенсия

Обемът на средствата по индивидуалните партиди в края на натрупването зависи основно от:

• размера на доходите, върху които са правени вноски;
• продължителността на осигуряването;
• събраните такси;
• реализирания инвестиционен доход.

Въвеждането на мултифондовия модел предоставя повече възможности за инвестиции в дялови инструменти (напр. акции), което повишава очакванията за инвестиционен доход. Допринасят и три конкретни фактора: новите инвестиционни възможности, определянето на инвестиционната такса на база доходността и въвеждането на бенчмарк вместо минимална доходност, която досега насърчаваше по-консервативни стратегии.

По нашите изчисления, при консервативни допускания и при сегашната вноска от 5%, е реалистично коефициентът на заместване да се доближи до около 21%, което би означавало значително подобряване на адекватността на допълнителните пенсии спрямо настоящия модел.

Какво означава моделът за младите хора

Част от осигурителните вноски постъпват в държавното обществено осигуряване, а друга — в универсален пенсионен фонд като лична, персонифицирана партида. С новия модел всяка партида може да се инвестира в подфонд с различен риск:

• динамичен — с преобладаващ дял рискови активи (акции и др.);
• балансиран — смес от рискови и нискорискови активи;
• консервативен — преобладаващо нискорискови инструменти (държавни ценни книжа, облигации).

Това дава възможност на младите да избират по-агресивен профил и да търсят по-висока доходност при дългосрочен хоризонт. Ако не направят избор, системата ще разпредели средствата служебно — често в динамичен подфонд или съобразно възрастта: автоматично прехвърляне към балансиран подфонд при 50 г. и към консервативен подфонд 3 години преди пенсия, за да се консервират натрупванията.

Законът също така дава право да се смени фонд или подфонд след една година от постъпването. Парите са наследими и кръгът на наследниците е разширен, за да се покрият различни житейски ситуации.

Пример за силата на сложната лихва и практическо насърчение

Елементарен пример: при инвестираните 100 евро и годишна доходност 10% след 1 г. имате 110 евро, след 2 г. — 121 евро, след 3 г. — 133,10 евро. След 40 години при същия темп стойността ще стане 4 525,93 евро. Това илюстрира защо ранното и по-агресивно инвестиране в първите десетилетия е ключово за дългосрочната адекватност на пенсиите.

Практически съвети

• Информирайте се и направете активен избор на пенсионноосигурително дружество и рисков профил — имате обикновено до 3 месеца след първата работа.
• Проверявайте таксите и сравнявайте доходността чрез бенчмаркове, не само чрез минимални норми.
• Поддържайте редовни вноски и, ако е възможно, осигурявайте се на реалните си доходи.
• Ако не сте доволни — можете да смените фонда или подфонда след една година.

В крайна сметка мултифондовият модел дава на осигурените по-голям контрол върху спестяванията им и инструментите за постигане на по-добра дългосрочна доходност. Препоръчителното поведение остава едно и също: информирайте се, действайте навреме и избирате съзнателно.