Манол Иванов: СОБТ — професия, не наказание

Бивш командир отговаря на твърдения за елитното подразделение

След последния епизод на предаването „Офанзива“, в който гостуваше един от инструкторите на Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) Стоян Саладинов, екипът получи обаждане от бившия командир в подразделението Манол Иванов. Той поиска да уточни поредица от твърдения и да представи собствената си гледна точка, изградена върху 13-годишна служба в отряда.

От първите дни до командирската позиция

Иванов е командвал Трети отряд в СОБТ. Под негово ръководство са служили кадри, които по-късно станаха публично известни — Ангел Христов, Пламен Галев и Златомир Иванов, известен като Златко Баретата. СОБТ, създаден през 1979 г., се утвърждава като едно от най-елитните полицейски формирования в страната и поема най-рисковите акции, когато други структури нямат капацитет да реагират.

Операции, които остават в паметта

Една от най-тежките интервенции по спомените на Иванов е операцията от юли 1987 г. при нападение пред хотел в „Златни пясъци“, когато трима въоръжени мъже демонстративно хвърлят граната и отвличат две деца. Отрядът реагира бързо — използван е самолет, съпричастен с висши държавни структури, и е организирано преследване към турската граница. По време на опит за обезвреждане снайперисти прострелват шофьора; колата се удря в бронетранспортьор и експлодира. Двете деца са изхвърлени през задния прозорец, при едното кракът е сериозно пострадал. Иванов помни, че едното дете е оцеляло, но не знае каква е била съдбата му след това.

Преходът и загубата на ресурсите

След политическите промени в страната Иванов описва системен упадък в материалната база на отряда. Липсата на средства, мотивация и модерна техника според него води до напускане на подготвен персонал и отслабване на капацитета на структурата през годините на прехода.

Разлика между службата и личния избор

В интервюто той прави ясна разграничителна линия между професионалния път на хората в СОБТ и техните последващи житейски решения. Някои от служилите под негово командване по-късно са асоциирани с криминални среди, но по думите на Иванов, докато са били част от отряда, те са били надеждни професионалисти. Какво е последвало след това — лично е решение и отговорност.

Инцидентът в „Белите брези“ и реакцията на бившия командир

Един от най-тежките случаи за СОБТ остава престрелката от 1994 г. в столичния квартал „Белите брези“, при която загиват подполковник Марин Чанев, Георги Георгиев — Индианеца, и Христо Билев. Те охраняват среща между висши полицейски служители и Иван Иванов, свързан с криминалния контингент. Сблъсъкът предизвиква острата реакция на Иванов към някои изказвания на негов бивш колега, които според него уронват достойнството на професията.

„Не желаем обществото да мисли, че СОБТ е наказателен отряд. Никога не е било позволено униформите да се държат вкъщи — те се съхраняват в поделението. Няма служител, който да е извършвал частни акции с цел наказание на криминални лица. Когато сме излизали на мисии, не сме информирали близките за конкретиката — те просто са знаели, че сме на работа. Тези неверни твърдения вредят на професионалната общност и на морала, който пазим“, каза Иванов.

Професионална гордост

В заключение бившият командир подчертава, че да носиш берета на СОБТ е въпрос на чест и достойнство — той описва отряда като място за „истински мъже“, заети с най-тежките и отговорни мисии в страната.

Иванов категорично отхвърля част от изнесените обвинения и призовава към по-внимателна и коректна реторика, когато се говори за службите, които действат при най-рисковите операции.