Наталия Киселова алармира за легитимността и последиците от 10‑годишното споразумение с Украйна

Кратко обобщение

Бившата председателка на Народното събрание Наталия Киселова публикува серия въпроси в социалните мрежи, свързани с 10‑годишното споразумение за сигурност между България и Украйна, подписано от служебния премиер Андрей Гюров. Тя пита дали има външен натиск за предоставяне на оборудване за Втората Атомна и дали България е подтиквана да подкрепи членството на Украйна в ЕС без оценка на реалния ѝ напредък.

Основните питания, които Киселова отправя

• Съществува ли натиск страната ни да предаде оборудване за Втората Атомна сила?
• Изисква ли се от България да подкрепи евентуално членство на Украйна в ЕС, без да се отчитат конкретни постижения и критерии?
• Запознат ли е президентът с действията на служебното правителство във външната политика, след като Народното събрание не е било информирано?

Какво припомни Киселова

Според нея на 19 декември 2024 г. тогавашният служебен премиер Главчев се е въздържал от подписване на аналогично 10‑годишно споразумение, тъй като 51‑ото Народно събрание не му е дало мандат. Киселова заявява, че в качеството ѝ на председател на парламента тя не е внесла искане за одобрение поради политически и правни съображения.

„На 30 март 2026 г. служебният премиер Гюров посмя да подпише споразумението. Постъпката е противоконституционна и няма нищо общо с предсрочните избори,“ посочва бившата парламентарна шефка.

Предстоящи парламентарни ангажименти

Киселова констатира още, че на 31 март председателят на Народното събрание Рая Назарян ще участва във втората парламентарна среща на върха в Буча, Украйна. Тя подчертава нуждата от прозрачност и яснота относно ролята и решението на Народното събрание по този въпрос.

Контекст и значение

Повдигнатите от Киселова теми съчетават въпроси за националната сигурност, конституционната легитимност и прозрачността в провеждането на външна политика от служебното правителство. Тези сигнали може да предизвикат политически дебат относно начина, по който са взети решенията и дали парламентът е бил надлежно информиран и ангажиран.

Какво следва: Очаква се реакция от институциите — президентството, парламента и служебното правителство — за да изяснят обстоятелствата около подписването и евентуалните последици за националните интереси.