Спадът в подкрепата: какво стои зад понижението в рейтинга на Путин

Данните от руските социологически проучвания показват устойчиво намаляване на подкрепата за президента — тенденция, която поражда въпроси за социално-политическата динамика в страната.

Последни данни

Според изследване на държавния институт ВЦИОМ, проведено между 13 и 19 април, одобрението за работата на президента е спаднало до 65,6%, а доверието към личността му — до 71%. Около 24,1% от анкетираните заявяват, че не вярват на държавния глава. По-важно от абсолютните цифри е обаче продължаващата низходяща тенденция — спадът продължава вече седма седмица. За сравнение, в началото на пълномащабната война одобрението за дейността на администрацията бе около 71%, а личното одобрение за президента — 86,1%.

Несъответствия между анкети

Други проучвания, в това число фондация “Обществено мнение” (ФОМ), дават по-високи стойности — одобрение около 76% и доверие около 74%. Тези различия пораждат спекулации: «Медуза» цитира източник, според когото Кремъл е насърчил медиите да се позовават предимно на данните на ФОМ или изобщо да избягват темата за рейтинги.

Критики към методологията

Политологът Абас Галямов предупреждава, че дори официалните данни могат да надценяват подкрепата. Той посочва, че формулировката на въпросите, в които директно фигурира името на президента, може да предизвика социално желателни отговори — особено в условията на репресии и мощна държавна пропаганда. Като по-надежден индикатор Галямов сочи въпросите без посочено име, където процентът доверие към лидера е значително по-нисък в сравнение с пиковите години на неговия мандат.

Войната и мобилизационният ефект

Експертът Дмитрий Орешкин и други наблюдатели свързват спадането на рейтингите с промяна в общественото възприятие на военния конфликт. В началото войната предоставяше „мобилизационен ефект“ — един вид обществено единомислие и подкрепа. С течение на времето този ефект отслабва: на преден план излизат икономическите трудности, изтощението и личните проблеми на гражданите, което ерозира подкрепата за властта.

Промени в политическата среда и интернет

В отговор на негативната динамика се обсъждат различни тактики от страна на Кремъл. В медийни публикации се споменава възможно облекчение на ограниченията в интернет и намаляване на натиска върху социалните мрежи — най-малкото до парламентарните избори, насрочени за 18–20 септември. Ограниченията досега са координирани от Втори отдел на ФСБ, а в медийните материали се преплитат и съмнения, свързани с високопрофилни случаи като отравянето на Алексей Навални.

Рискове и сценарии

Галямов предупреждава, че падането на популярността може да бъде компенсирано чрез усилване на ролята на силовите структури. Това поражда риск от вътрешна поляризация: ако представителите на силовите елити започнат да действат самостоятелно, може да се появят опити за преразпределение на властта. Орешкин също отбелязва, че докато режимът остава стабилен за момента, липсата на перспективи за икономическо и социално подобрение означава, че негативните тенденции могат да се задълбочат при поредна криза.

Какво може да последва

Анализаторите изразяват колеблив оптимизъм относно краткосрочните промени: режимът вероятно няма да се разпадне внезапно, но и „бъдеще няма“ в смисъл на възстановяване към предишните нива на подкрепа без значителни политически или икономически промени. Дългосрочният изход ще зависи от това дали властите могат да адресират социално-икономическите проблеми и да възстановят доверие сред населението, или ще залагат основно на репресивни механизми и укрепване на силовите лостове.

Ключови участници и източници в анализа: ВЦИОМ, ФОМ, политолози Абас Галямов и Дмитрий Орешкин, изданията Meduza, The Bell и Verstaка.