Шистов газ в центъра на дебата: защо темата се върна сега
Коментар на Емилия Милчева
Защо темата за шистовия газ внезапно попадна във фокуса
Темата за шистовия газ излезе отново на повърхността на политическата сцена в разгара на предизборната кампания, след като лидери и политически говорители я поставиха в центъра на публичния дебат. Не става дума само за локална икономика — темата бързо придоби геополитически оттенък заради енергийните сътресения и новите европейски срокове за намаляване на зависимостта от руски газ.
Мораториумът и сегашният контекст
Мораториумът върху добива на шистов газ чрез фракинг е в сила от 2012 г. — вече 14 години. Връщането на темата не е автоматично знак за отпадане на забраната, а резултат от комбинация от фактори: избори, нов енергиен ценови шок и европейска стратегия за отслабване на руските доставки до 2027 г. В това отношение Брюксел очерта прекратяване на вноса на руски втечнен газ до края на 2026 г. и на тръбния газ до края на септември 2027 г.
Ценови сигнали
Нарастващият ценови натиск подсилва аргументите в полза на търсене на местни източници. КЕВР утвърди цена на природния газ за април 2026 г. от 34,27 евро/MWh — с около 5,12% над нивото през март. На европейския хъб TTF котировките през последните дни се движат около 54 евро/MWh, което допълнително генерира тревога за бюджета на домакинствата и индустрията.
Политическите играчи и техните аргументи
Водещи политически актьори използват темата като инструмент за мобилизация и позициониране. След като Бойко Борисов използва фразата, че “България лежи върху злато”, Делян Добрев и други представители на ГЕРБ възродиха дискусията, обещавайки национален консенсус и посочвайки технологични подобрения в процеса на добив. Твърденията, че фракингът вече изключва химикали, са подвеждащи: процесът използва химически добавки, които обикновено са в малък дял и в последните години са заместени с по-малко токсични варианти, но не са напълно елиминирани.
Добрев спомена данни за около 1 трилион куб. м шистов газ в Северна България — оценка, която отдавна циркулираше и през 2012 г. беше представяна и от тогавашния икономически министър Трайчо Трайков, който по-късно повтаря, че добивът от този регион би могъл да покрива значителна част от вътрешното потребление (до около 30% по негови изчисления).
Енергийна диверсификация и нови проекти
Паралелно с това България развива други енергийни проекти и маршрути: през 2025 г. бе подписан договор с Shell за проучване в Блок 1-21 „Хан Тервел“ в Черно море. Работи се и по Вертикалния газов коридор, чиято българска част трябва да бъде готова до 1 октомври 2026 г. Този коридор свързва Гърция, България, Румъния, Унгария, Словакия, Молдова и Украйна и е ключов за доставки на втечнен природен газ от различни доставчици към Югоизточна Европа.
Всичко това превръща шистовия газ в елемент на по-широка стратегия: търсене на алтернативи, които да намалят зависимостта от „Газпром“.
Политически калкулации и противопоставяне
Тематиката служи и за партиено позициониране: десните я представят като шанс за енергийна независимост и отслабване на руското влияние; леви и популистки формации я използват като символ на опазване на земята и водите в определени региони като Добруджа. Президентът (до скоро) Румен Радев също повдигна въпроса за вноса на евтин руски петрол и логистичните аргументи заради близостта на Черно море, но този подход често пренебрегва геополитическата цена на евтините суровини.
Възможен политически консенсус — има ли го?
Историята показва трудно търси консенсус: през 2012 г. мораториумът мина с гласовете на ГЕРБ, БСП, ДПС и „Атака“ след масови протести. Днес ролите са частично пренаредени — „Възраждане“ може да заеме мястото на „Атака“, „Прогресивна България” (ПП-ДБ) запазва неясна позиция, а лидерите на БСП вече обявиха противопоставяне на добива на шистов газ. Част от обществените лидери предупреждават, че темата отвлича вниманието от други социални проблеми като справедливото разпределение на разходите и ползите.
Компаниите и проектите на пауза
Мораториумът блокира дейности на големи компании — например Chevron вече е имала 5-годишно разрешение за изследвания в “Блок 1 Нови пазар” (около 4 400 кв. км), което бе спряно. От друга страна, не е изключено да видим завръщане на чужди инвеститори чрез покупки на активи на други компании, както бе загатнато в публични дискусии.
Какво е по-важно за потребителите сега
Докато политиците спорят, реалният риск за домакинствата е бързото поскъпване на синьото гориво. По-целесъобразно би било публичният дебат да освети други критични въпроси: докъде е стигнало разширението на газохранилището в Чирен, при което се очакваше капацитетът да се удвои до около 1 млрд. куб. м, и какво е готовността на системата да посрещне следващ зимен сезон.
Заключение
Шистовият газ се връща в общественото внимание не толкова като чисто техническо предложение за добив, колкото като политически инструмент в условия на енергиен шок и геополитически преустройвания. Дебатът ще продължи да търси баланс между енергийна сигурност, икономическа логика и екологични притеснения — докато избирателите очакват повече яснота, отколкото кампанийни лозунги.
