Защо мислите, че умът ви слабее с възрастта — не винаги става дума за деменция

Когнитивните жалби не винаги означават болест

Чувството, че мисленето ви се влошава с годините, често е ефект от умора, стрес или недоспиване, а не знак за деменция, обяснява психиатърът и експерт от проекта “Dementia.net” Мария Щан.

Какво обикновено стои зад забравите и трудността с концентрацията

Според Щан, проблеми като забравяне на думи, разсеяност и затруднена концентрация, които се появяват след 35-ата година, често се дължат на хроничен стрес и емоционално прегаряне (burnout). Тези състояния имат реални неврофизиологични отражения, които не са идентични с дегенеративните промени при деменция.

Експертът посочва, че синдромът на прегаряне включва дисбаланс в мозъчната активност — с относителна доминация на дясното полукълбо и дефицит в работата на лявото, нарушена координация между двете полукълба и затруднен трансфер на емоционално значима информация между тях.

Как стресът влияе на мозъка

Дългосрочният стрес предизвиква поредица от промени: отслабват връзките в префронталния кортекс (зона, свързана с планиране и самоконтрол), намалява обемът на сивото вещество в хипокампуса (важен за паметта), падат нивата на невротрофични фактори, а активността на серотониновите и допаминергичните системи спада — което често води до апатия и намалена мотивация.

Кога почивката помага и кога да потърсите лекар

Ефектите от недоспиването, умората и стреса обикновено отшумяват след качествена почивка и премахване на причините за претоварване. Ако оплакванията продължат въпреки възстановяването, е нужно да се обърнете към специалист за уточняване на състоянието и диференциална диагноза.

При деменцията обикновената почивка не подобрява симптомите — те прогресират с времето, предупреждава Щан.

Недостатъчният нощен сън също нарушава функцията на глимфатичната система — механизъм, който през нощта изхвърля натрупаните през деня отпадъчни продукти от мозъка. Хронично нарушеното почистване може да усложни когнитивните проблеми.

Практични съвети за предотвратяване на „умствено прегаряне“

• Разделяйте работата и личния живот — задайте ясни граници и почивки.
• Осигурявайте си достатъчно сън: целете 7–8 часа нощно възстановяване.
• Намалете времето в социалните мрежи и дигиталния шум.
• Планирайте периоди за релакс: разходки на чист въздух, ден без телефон, тихи вечери със семейството.
• Поддържайте балансирано хранене и физическа активност.

Къде да поставите границата

Не всяка загубена дума или кратка паметна пролука е болест. В същото време подобни сигнали показват претоварване и не бива да се пренебрегват — при задълбочаване на симптомите е препоръчително консултация със специалист. Добре планираната почивка и възстановителните навици често са толкова ефективни за превенция, колкото и медикаментите в ранните фази.

Източник: коментар на психиатър Мария Щан от инициативата “Dementia.net”.