Антитела срещу мигрена намаляват риска от глаукома с около 25%
Моноклонални антитела при мигрена свързани с по-малък риск от глаукома
Американски невролози установиха, че терапията с еренумаб и други моноклонални антитела, прилагани за профилактика на тежка мигрена, е свързана с приблизително 25% по-нисък риск от развитие на глаукома. Информацията бе представена в прессъобщение на Американската академия по неврология (AAN).
Защо може да има връзка между мигрена и глаукома
Изследователите отбелязват, че и при мигрената, и при глаукомата се наблюдават нарушения в кръвоносните съдове, снабдяващи нервните тъкани с кръв. „Тъй като лекарствата за мигрена потискат възпалението в нервната система и подобряват кръвоснабдяването ѝ, имаше основание да се очаква, че те могат да имат полза и за очното здраве при хора с повишен риск от глаукома“, обясни доц. Уен Джиенсян от университета Браун.
Как бе проведено проучването
За анализите бяха използвани данни от 36 800 пациенти с тежка мигрена. Всички участници са получавали различни лекарства за мигрена: някои потискат рецепторите за болка чрез моноклонални антитела, други разширяват кръвоносните съдове или действат по различни фармакологични механизми.
Учените разделили пациентите в групи според типа медикамент и проследили честотата на атрофия на зрителния нерв — ключов маркер за развитие на глаукома. Сравненията показали, че при хората, използвали еренумаб или други моноклонални блокери на рецепторите за болка, честотата на глаукома е била с около 25% по-ниска спрямо останалите групи.
Не всички лекарства имат същия ефект
Интересно е, че положителният ефект не бе регистриран при лекарства, насочени към същите болкови рецептори, но под формата на малки молекули. Това подсказва, че начинът на въздействие — моноклонално антитяло срещу малка молекула — може да е от значение за защитния ефект върху зрителния нерв.
Следващи стъпки и значение за пациентите
Изследователите планират допълнителни експерименти с животни и клинични наблюдения на доброволци, за да изяснят механизма зад разликите и да потвърдят дали моноклоналните терапии действително намаляват риска от глаукома по причинно-следствен път.
Ако тези резултати се потвърдят, те могат да променят начина, по който се подхожда към дългосрочната превенция при пациенти с мигрена, които са в риск от развитие на очни заболявания.
Източник: прессъобщение на Американската академия по неврология (AAN); анализ на данни от 36 800 пациенти; изказване на доц. Уен Джиенсян (университет Браун).