Кюрдските милиции от Иран: каква роля играят и какво могат да постигнат

Нощем небето над Ербил се оцветява в оранжево-червено — светлини, породени от ракетите и ответните реакции на противовъздушната отбрана. Целите на ударите често са американската военна база и консулството на САЩ в автономната кюрдска област в Северен Ирак. Много от дроновете и ракетите биват свалени, но някои успяват да пробият защитата и да нанесат щети, особено в по-малко охранявани райони, където през последните години имат позиция и проирански кюрдски формации, пише германската медия АРД.

От първо лице: атака край кюрдска бойна позиция

Един от бойците на “Партия на свободата на Кюрдистан” (ПСК) описва сцената пред разрушена къща: “Бях близо до портата, когато чух силна експлозия” — показва мястото, където е паднала ракета. След миг три други снаряда вече са ударили в радиус от няколко десетки секунди. По думите му дроновете се чуват отдалеч и дават около десет-петнадесет секунди за прикриване, докато ракетните удари идват внезапно и без предупреждение. При една от последните атаки загина един пешмерга, а няколко други бяха ранени.

Кой стои зад атаките и какво искат иранските кюрди

В момента шест кюрдски политически формации от Иран са се обединили, за да се противопоставят на режима в Техеран. Въпреки различията в идеологията, общата им цел е трансформация на Иран в по-демократична държава с федерална структура, която да гарантира по-голяма автономия за кюрдите, обяснява австрийският политолог Томас Шмидингер, който живее в Ербил и сам е засегнат от нападенията.

Има ли шанс за сухопътна офанзива към границите на Иран?

Разпространените слухове, че някои от групите са въоръжени от ЦРУ с цел настъпление на иракска територия срещу Иран, според наблюдатели засега са малко вероятни. По оценката на Шмидингер, възможностите на иранските кюрдски милиции са ограничени: “Никоя от тези групи не разполага с повече от 2 000 въоръжени бойци” и боеприпасите им са предимно леки — класическото оръжие остава автоматът Калашников.

Допълнителна пречка е недоверието към големите сили. Много от кюрдските формации се опасяват, че биха могли да бъдат използвани временно от САЩ и после изоставени. “Когато стане дума за борбата за кюрдската свобода, никой не ни помага. Получаваме подкрепа само когато искат да ни ползват за определена цел”, казва Хасан Шарафи от Демократическата партия на Иракски Кюрдистан. Никоя от групите обаче не изключва напълно възможността за сухопътна намеса — някои бойци твърдят, че са се готвили за подобен сценарий, но засега иранската ракетна и дронова мощ ги възпира да преминат границата.

Проиранските милиции и ескалацията в региона

Освен атаките от Иран, района е обект и на ударите от множество шиитски милиции, подкрепящи Техеран, които оперират и в централен Ирак и са насочвали дронове срещу американски позиции в Багдад. Преместването на по-голямата част от американските сили към северен Ирак засили активността на тези групировки в кюрдската автономна област — те дори заплашват да разширят операциите извън Ирак, като сочат за потенциални цели бази в Кувейт, Саудитска Арабия, Йордания, а според някои дори и Израел, посочва иракският политически консултант Ихсан ал-Шамари.

Седмици на въздушни и ракетни удари доведоха и до американски ответни авиаудари срещу проирански милиции, при които, според съобщения, десетки бойци са загинали. Багдад публично осъди както обстрелите от територията на Иран, така и атаките с проирански групировки, търсейки да избегне задълбочаване на конфликта с нито една от страните.

Ирак между две зависимости

Ирак остава икономически и военно зависим от САЩ, но влиянието на Иран е също силно — знак за това бяха официалните поздравления от Багдад и кюрдските лидери в Ербил при обявяването на новия върховен лидер на Ислямската република, Моджтаба Хаменей. Тази деликатна балансова политика прави управлението в Багдад уязвимо и склонно към дипломатически компромиси, докато насилието по границата и възможните отговори продължават да поддържат напрежението.

Какво може да последва

Към днешна дата кюрдските милиции от Иран остават ограничени по възможности и не изглежда, че са готови за масирана наземна операция срещу Техеран. Основните рискове остават продължаващите въздушни и ракетни нападения, възможни ответни удари и разрастване на конфронтацията чрез прокси групировки. В краткосрочен план най-вероятният сценарий е продължаващо притискане и периодични удари, докато международните играчи и регионалните сили преценяват следващите си ходове.

Източник: АРД; автор: Мориц Беренд