Нелегалното селище край Варна: кой и как го изгради

Над 100 сгради бяха издигнати при многогодишен пропуск на контролни органи. Възникването на комплекса поставя въпроси за институционалната слабост, корупционни зависимости и възможни връзки със сенчести мрежи.

Кратка ретроспекция

На терени в местността Баба Алино, между курорта Златни пясъци и Аладжа манастир, през последните години се появи широкоизвестно селище с над 100 постройки — стари и нови, завършени и в строеж. Теренът попада в защитена зона, част от мрежата NATURA 2000, а изсичането на гора беше установено и сигнализирано още през октомври 2023 г.

Къде се провали контролът

Строежите са могли да бъдат блокирани на различни етапи: от дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК) и МРРБ, през общинските органи до прокуратурата. Въпреки наличието на сигнали и проверки — от държавното горско стопанство, регионалната инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), ДНСК, общината и дори контраразузнаването — комплексът продължи да се разраства.

Обяснения и обвинения

Регионалният министър окачестви случилото се като „сплотена корупция“. Кметът на Варна обеща да нареди събаряне, но експерти предупреждават, че процесът ще е дълъг и пълен със съдебни битки. В същото време критиците отбелязват, че голяма част от имотите са били изградени още преди настоящата администрация и че са издавани документални актове, които имат потенциал да затруднят принудителното премахване.

Какво се построи и кой е инвеститорът

На над 111 декара е оформен проект, зад който стои корпорация КУБ — предимно рекламирана като Forest Club и допълнително Forest Residence. Общият брой посочени сгради е около 104, включително индивидуални къщи, едно- и двуетажни жилища и инфраструктура (трафопостове, канализация). Продажби са извършвани на украински и български граждани, а някои сделки са финансирани с банкови кредити и заверени от нотариуси.

Лице, свързван с проекта

Основателят на строителната компания КУБ е украински предприемач, станал известен с присъствие във Варна след началото на войната в Украйна. Срещу него в медиите се споменават разследвания за укриване на данъци и други съмнения, а българските служби са разглеждали въпроси, свързани с пренасяне на големи кешови суми и възможни връзки със задгранични структури.

Документи, ПУП и процедурни решения

През януари 2025 г. бе издадена заповед за допускане на Подробен устройствен план (ПУП) за територията, подписана от заместник-кмет, упълномощен от кмета. Този ход предизвика остри критики — опонентите твърдят, че открива възможност за по-лесно уреждане на незаконни строежи, докато администрацията сочи към предишното управление като отговорник за част от проблемите, включително издаването на удостоверения за търпимост.

Опити за узаконяване и оттеглени решения

ПУП беше изтеглен от обсъждане след протестни изказвания от общински съветници. Експерти заявиха, че процедурите по допускане на ПУП не могат да узаконят вече извършено незаконно строителство, но действията и намеренията около плановете оставиха сериозни съмнения относно прозрачността на процеса.

Държавни служби и политически отзвук

Контраразузнаването (ДАНС) и други институции бяха въвлечени в проверките. Зам.-решения за експулсиране на лица, свързвани с проекта, по-късно бяха отменени, което породи подозрения за външни влияния. Делото срещу кмет на града и изслушвания в парламента допълнително политизираха случая — искания за гласност и доклади бяха отхвърляни или класифицирани.

Социални и правни последици

Случаят постави въпроса за двойния стандарт в действията на държавата: когато става дума за бедни квартали и незаконни ромски постройки, реакциите са бързи и рязки, докато при сложни инвестиционни мрежи с големи пари и политическо влияние институциите често закъсняват или блокират реакцията си.

Какво следва

Нужни са прозрачни и координирани проверки, незабавно оповестяване на установените факти и стриктно спазване на законите в защитени територии. Докато продължава изясняването на ролите на отделните институции и участници, случаят остава знак за това колко уязвима може да бъде системата пред комбинирани икономически и политически интереси.

Авторовото мнение в текста отразява позицията на автора и не е непременно позиция на изданията, препечатващи анализа.