175+ млн. евро разплатени за саниране: резултати и следващи стъпки по НПВУ
Как върви програмата за енергийно обновяване
Програмата за енергийно обновяване на многофамилните жилищни сгради по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) към момента се счита за стабилна и без риск за европейското финансиране. Това се дължи на изградена организация в Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ), засилен контрол при изпълнението на проектите и непрекъсната координация с местните власти.
Ключови факти и срокове
- Разплатените средства към общините вече надхвърлят 175 млн. евро.
- 585 многофамилни блока се обновяват в рамките на Етап 1 под ръководството на МРРБ.
- Всички дейности за тези сгради трябва да бъдат приключени до 30 юни 2026 г.
- Общо 1048 проекта са одобрени по програмата.
- С Постановление № 22 от 2026 г. на Министерския съвет 463 жилищни блока са прехвърлени за управление на Българската банка за развитие; 177 от тях са част от Етап 1 и срокът за изпълнение е до края на 2029 г.
Организация и контрол
В МРРБ е създадена Структура за наблюдение и докладване (СНД) и експертни екипи, които проверяват документацията, следят напредъка на обектите и осъществяват контрол върху строително-монтажните работи. Редовните проверки на място гарантират спазването на условията по програмата и качеството на изпълнение.
Ключов инструмент за публичност и проследимост е Информационната система за управление и наблюдение на средствата от ЕС в България (ИСУН) — чрез нея данните за проекти, напредък и разплащания са достъпни и прозрачни за всички заинтересовани страни.
Какво означава това за гражданите
По оценка на МРРБ програмата ще засегне над 150 000 български граждани. Енергийното обновяване намалява разходите за отопление и охлаждане, повишава комфорта, удължава експлоатационния живот на сградите и подобрява градската среда. Вече има видими резултати в редица общини — сред тях Свищов, Кюстендил, Бургас, Драгоман, Габрово, Димово, Лом, Свиленград и други — където приключилите дейности са дали нов облик на цели квартали.
„Програмата за саниране беше спасена чрез ясна организация, добър екип, последователна работа и засилен контрол. В момента за нея няма риск — финансирането е защитено и гражданите ще видят реалните ползи от енергийните мерки“, заяви зам.-министър Дора Янкова.
Дългосрочна визия до 2050 г.
МРРБ работи по рамка за дългосрочно сградно обновяване. До 2029 г. ще бъде осигурен постоянен финансов ресурс за мерки за енергийна ефективност, а стратегическата цел е процесът да продължи до 2050 г. в съответствие с европейските политики. Националният план за сградно обновяване до 2050 г. е изготвен и подаден за съгласуване пред Европейската комисия с ангажимент постепенно да се модернизира жилищният фонд в страната.
Енергийното обновяване МРРБ дефинира не само като строителна мярка, а като част от съвременната жилищна политика, която поставя в центъра човека, неговия дом и семейния бюджет. „Целта е политиките за сградно обновяване да дават реална подкрепа на хората“, допълни Дора Янкова.
Предстоящи теми за следващото управление
Сред приоритетите в бъдещите политики влиза ремонтът или подмяната на най-старите и рискови асансьори в многофамилните сгради, както и изграждането на подемни съоръжения там, където липсват. Тези мерки ще засегнат както безопасността, така и достъпността на жилищната среда.
МРРБ ще продължи да работи за това енергийната ефективност да бъде дългосрочна, предвидима и прозрачна политика с реален ефект за гражданите — по-ниски сметки, по-сигурни домове и по-добра градска среда.