Иранските кюрдски милиции: между стремежите за автономия и реалната бойна мощ

Нощните удари и рисковете за Ербил

Дронове и ракети, изпратени от Иран, обстрелват нощното небе над Ербил в Северен Ирак. Небето се озарява от светлината на противовъздушната отбрана, докато американски бази и консулства в кюрдската автономна област са подложени на почти ежедневни атаки. Много летящи оръжия биват неутрализирани, но някои успяват да пробият защитата и да поразят цели — най-често в по-слабо охранявани райони, където иранските кюрди поддържат свои бази.

Персонални разкази от фронтовата линия

Боец от “Партия на свободата на Кюрдистан” (ПСК) описва сцената пред една разрушена къща: първият взрив, последван от още няколко удара за десетина секунди. Дроновете дават кратък звук предупреждение, докато ракетите падат внезапно. При една от атаките е загинал член на пешмерга, а няколко други са ранени. ПСК е една от шестте кюрдски формации, които в момента са се обединили с цел да противостоят на режима в Техеран.

Ще преминат ли кюрди границата?

Въпреки емоциите и общата цел за промяна в Иран — демократично и федерално устройство, гарантиращо кюрдска автономия — реалната военно-политическа картина засега не насочва към масирана сухопътна офанзива от иранските кюрди. Според изследователя Томас Шмидингер, базиран в Ербил, повечето групи разполагат с малко бойци и ограничено въоръжение: никоя не надвишава приблизително 2 000 въоръжени членове и оръжията остават предимно леки, като класическата пехотна пушка е автомат Калашников.

Страх от оползотворяване и изоставяне

Една от основните пречки пред прехвърлянето на бойни действия в Иран е недоверието към големи външни силови партньори. Много кюрдски лидери се опасяват, че могат да бъдат използвани за конкретни цели и после да бъдат изоставени, както показва горчивият опит и скепсис на местни политици. Поради това никоя от групите не отхвърля напълно варианта за сухопътна операция, но повечето предпочитат да изчакат — докато Иран не изчерпа своя запас от ракети и дронове.

Ролята на проиранските милиции

Кюрдските формации не са единствените участници в ескалацията. В Ирак действа значителен брой шиитски милиции, подкрепяни от Техеран, които атакуват американски позиции, включително в Багдад. С оттеглянето на голяма част от американските сили от централната към северната част на страната, тези милиции стават по-активни и в кюрдската автономна област, а някои групи заявяват намерение да търсят цели извън Ирак — в държави като Кувейт, Саудитска Арабия и Йордания, дори е обсъждано и възможно по-широко действие.

Отговорът на САЩ и позицията на Багдад

В отговор на активността на проиранските формирования САЩ нанесоха удари, при които според съобщенията са загинали десетки бойци. Иракското правителство официално осъди атаките, както тези от Иран, така и нанесените срещу проирански милиции — опит да се балансира и да се избегнат по-сериозни конфликти със съседите. Ирак остава и икономически, и военно зависим от САЩ, но влиянието на Техеран е видимо и в официалните политически жестове, като поздравленията към новия върховен лидер на Ислямската република.

Какво следва?

Кюрдските милиции в Ирак засега предпочитат да останат в защитна позиция: следят развитието, тренират и поддържат готовност, но с оглед на ресурсните ограничения и риска от по-широка ескалация избягват открит и масиран сухопътни операции в Иран. Конфликтът остава многопластов и с потенциал да се разпростре извън границите на региона, ако напрежението продължи да ескалира.

Ключови факти:

• Атаките над Ербил се извършват най-вече нощем с дронове и ракети.
• ПСК е една от шестте ирански кюрдски партии, обединени срещу режима в Техеран.
• Групите имат ограничени сили — по-малко от ~2000 въоръжени бойци и леки оръжия.
• Страхът да бъдат използвани и след това изоставени спира много лидери от пряко навлизане в Иран.
• Проиранските милиции в Ирак действат по-агресивно, а САЩ реагираха с въздушни удари.