Ливански анализатор: Тупикът в Близкия изток и възможният пробив в следващите седмици

Кратък преглед

Според ливанския политически журналист Надим Кутейш настоящият конфликт в региона няма ясен политически изход за нито една от страните, но решителен обрат може да се появи в рамките на три до пет седмици. Военната динамика и дипломатическите възможности ще определят посоката на развитие.

Ключови фактори за края на конфликта

Кутейш посочва два начина войната да бъде прекратена без явен „провал“ за страните: Иран да намери формула за изтегляне или деескалация, която да запази лицето на режима, или САЩ да постигнат решение, което да бъде представено като успешна стратегия. По думите му в момента американците имат предимно военна стратегия, но недостиг на политически изход, а Иран показва устойчивост и инстинкт за оцеляване, но разполага с ограничени лостове за преговори.

Военните загуби на Иран и влиянието им

Аналитикът смята, че Иран е претърпял сериозни удари: страната е влязла в конфликта с голям ракетен потенциал, но за около две седмици е изгубила между 90 и 95 процента от тези възможности. Тези загуби съществено ограничават способността на Техеран да влияе военно в кратък срок.

Промени в управлението

Изборът на Моджтаба Хаменей за нов върховен лидер изпраща послание към Вашингтон и Тел Авив — че външният натиск не променя ръководството лесно. Кутейш описва трансформацията на режима: от теократична система с военно крило към структура, в която Корпусът на гвардейците на Ислямската революция играе централна роля. Той определя този процес като ускорен от външни и вътрешни фактори, включително ролята на бившия американски президент Доналд Тръмп.

Три теста за успеха на военната кампания

Журналистът формулира три конкретни критерия, които според него ще определят дали Израел и САЩ могат да претендират за военно предимство:

• Намаляване на запасите и оперативната мощ на балистичните ракети и дроновете на Иран до възможно най-ниско ниво;
• Възстановяване на свободното преминаване през Ормузкия проток като знак за отслабване на иранската военноморска мощ;
• Отнемане на възможността на режима да се възстановява чрез елиминиране или обезсилване на лидерските му кадри.

Кутейш изтъква, че Моджтаба Хаменей и най-близките му съветници са оставени живи засега, за да се наблюдава дали ще предложат изход от напрежението; ако не го направят, те могат да останат в списъците за ликвидация.

Дипломатически сигнали и готовност за преговори

Въпреки агресивната реторика на отделни части от режима, Кутейш счита, че Иран има интерес към преговори. Един от основните условия, които Техеран поставя, е гаранция, че подобен конфликт няма да се повтори — елемент, който може да стане отправна точка за дипломатическо решение.

Ролята на държавите от Персийския залив

Страните от Съвета за сътрудничество (най-вече ОАЕ и Саудитска Арабия) действат с видима сдържаност. Тази умереност е стратегия: и двете държави са инвестирали ресурси да позиционират градовете си като неутрални икономически центрове и не желаят да рискуват статута си чрез открито включване във войната.

Защо ОАЕ бяха сред най-силно засегнатите

Кутейш дава три причини за интензивните удари срещу Емирствата: първо, географската близост и изчерпване на ракетите с голям обсег; второ, ролята на ОАЕ като глобален търговски и финансов център, където ударът има световен ефект; и трето, идеологически — моделът на развитие в Абу Даби и Дубай е антитеза на иранската визия и демонстрира алтернатива за стабилност, свобода и интеграция в региона.

Изводи

Краткосрочната перспектива остава несигурна: военната размяна продължава да оформя възможностите за дипломатическо решение, а ключовите моменти могат да настъпят в идния месец. Ако целите за намаляване на иранската възможност за атака, възстановяване на трафика през Ормузкия проток и обезсилване на способността на режима да се рестартира бъдат постигнати, това ще промени регионалния баланс в полза на Израел и САЩ, според анализатора.