Трагедията край Радилово: смъртта на ‘Щастливеца’
Как се разиграха събитията
На 11 май 1897 г. край пазарджишкото село Радилово е застрелян Алеко Константинов, известен като “Щастливеца”. Цел на нападението всъщност е бил неговият спътник Михаил Такев — адвокат и политик, който по чудо остава невредим.
Двамата са се срещнали случайно в Пловдив на 8 май, където и двамата имали професионални дела; Такев поканил писателя в родния си град Пещера, за да отбележат заедно празника на светите братя Кирил и Методий. Връщайки се вечерта от Пещера към Пазарджик, те правят кратка спирка в Радилово. Минути след напускането на селото им е устроена подготовена засада.
Мотивите и организаторите
Разследването скоро посочва като подбудител кмета на Радилово Петър Минков. Причините са смес от лични и общински конфликти: отдавнашна вражда между жителите на Пещера и Радилово заради спорна гора и земя и политическа омраза — Минков и Такев били явни опоненти.
Дело и наказания
Съдебният процес срещу извършителите протича бързо — от 3 до 7 ноември 1897 г. Физическите убийци, радиловчаните Милош Топалов и Петър Салепов, заедно с кмета Петър Минков получават смъртни присъди. Понеже Салепов е непълнолетен, наказанието му е заменено с 15 години затвор. На 13 април 1898 г. Минков и Топалов са обесени в Пазарджик.
Творческо наследство
Константинов остава в българската литература с пътеписите си и сатиричните фейлетони. Сред най-известните му заглавия са:
- “До Чикаго и назад”
- “Какво? Швейцария ли?”
- “През марта на Чепино”
- фейлетоните “Бай Ганьо”, “Миш-маш”, “Разни хора — разни идеали” и други
Смъртта на писателя е шок за обществото от края на XIX век и остава една от най-големите загуби за българската култура и публичен живот.
