Пловдив и първото официално честване на Кирил и Методий (1851)

Как започна празникът

На 11 май 1851 г. в Пловдив българският писател и езиковед Найден Геров организира първото официално тържество в чест на светите братя Кирил и Методий. Проявата се провежда в епархийското училище, което вече носи тяхното име — възпоменание и на създателите на глаголицата.

Изборът на датата и първите сведения

Датата е избрана поради църковния празник в чест на двамата светии. Първите писмени споменавания за честването на 11 май се появяват в „Христоматия славянского язъка“ (1852) на Неофит Рилски.

Как училището получи името си

Пловдивското епархийско училище, известно като Първа мъжка гимназия, е сред първите в света, кръстени на Кирил и Методий. В спомените си Найден Геров разказва, че при обсъждането на името той и д-р Стоян Чомаков се спират на двамата братя по възхищение от тяхното дело; с общо съгласие училището е наречено „Св. Кирил и Методий“, поставена е и икона, а празникът е въведен като ежегодно тържество. По тази инициатива много други училища в страната по-късно също приемат името на светите братя.

Разпространение и обществен прием

Инициативите за национално честване продължават: през 1856 г. Йоаким Груев предлага 11 май да стане ден на българските ученици. На следващата година празникът е почетен в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград, а през 1858 г. в Пловдив в храма „Света Богородица“ се провежда тържествена служба и слово за делото на братята от Йоаким Груев.

Първоначално много българи гледат на новото тържество с известна сдържаност, но след четири–пет години интересът расте и все повече хора започват да участват. Особено значение има откриването на българска църква в Пловдив през 1860 г., което ускорява масовото отбелязване на празника.

Къде още се въвежда честването

След Пловдив празникът започва да се отбелязва тържествено в българската църква „Свети Стефан“ в Цариград и на различни места в страната и извън нея — в Шумен и Лом (от 1860 г.), в Скопие (от 1862 г.), във Варна (от 1863 г.), а също и в София и други градове.

Календарни промени и официален статут

Със въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. гражданските чествания преминават на 24 май, докато по църковния литургичен календар денят за почит остава 11 май. През 1968 г. Българската православна църква прие т.нар. Новоюлиански календар, който отстранява грешката на стария Юлиански календар, затвърждавайки литургичната дата 11 май.

Въпреки това установената държавна и гражданска традиция остава на 24 май. 24 май е обявен за официален празник на Народна република България с решение на Деветото народно събрание на 30 март 1990 г. и от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България.

Наследство

Събитието от 11 май 1851 г. в Пловдив се счита за повратна точка в утвърждаването на общественото честване на Кирил и Методий в българската култура и образование. Инициативата на образователците и духовниците от периода поставя основите на националната традиция, която и днес се отбелязва с церемонии, академични прояви и празнични инициативи.