Какво представлява „Абагар“ — първата българска печатна книга (1651)
Кратък преглед
„Абагар“ е първата известна печатна книга на новобългарски език — молитвеник, отпечатан в Рим на 6 май 1651 г. от Филип Станиславов. Книгата не е просто религиозен сборник: тя е замислена като средство за популяризиране на католическите текстове сред българите и същевременно като практичен наръчник с молитви за различни нужди.
Защо името „Абагар“
Заглавието е вдъхновено от легендата за цар Абагар от Едесa, който според преданието бил изцелен след писмо до Христос и посещение на апостол Тадей. Авторът избира това име, защото вярва, че силата на словото може да донесе духовна и телесна надежда на българския народ.
Какво съдържа книгата
„Абагар“ е сборник от канонични и апокрифни молитви, адаптирани така, че обикновеният човек да ги разбира. Включени са молитви за защита и разваляне на черни магии, молитви за любов и плодородие, както и редица други текстове за ежедневна употреба. В текста има 16 отделни откъса с различни заглавия; три от тях са фокусирани върху „Всемогъщия бог–творец“.
Визуален облик и печат
Книгата се състои от пет големи листа (приблизително 44 × 34 см). Текстът е подреден в четири колони на лист и всяка колона е оградена с рамка; листите са номерирани не с цифри, а с букви. В произведението има и няколко изображения — сред тях изображение на короноването на Дева Мария в началото, както и икони, които придружават молитвените текстове.
Запазени екземпляри
По различни източници днес са оцелели между 15 и 17 копия на „Абагар“. Сред тях има екземпляр в библиотеката на Ватикана и един в Ръкописния отдел на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София.
Кой е Филип Станиславов?
Филип Станиславов е роден в с. Ореш (днешно Ореш, близо до Свищов) — малко селище на Дунавския бряг. В историческите сведения се споменава, че понякога е наричан и с името Филип Мехмедов. По-късно е избран за епископ — титулът му е свързан с понятието „Велика България“ — и води активна пастирска дейност в различни градове като Никопол, Разград, Русе, Каварна и Варна.
Отпечатване и цел
Книгата е отпечатана в Рим със средства на самия автор, вероятно в печатница на хърватски католици. „Абагар“ е създаден предимно за нуждите на католическата пропаганда сред българските павликяни — с опит да омекоти част от техните религиозни виждания и да ги насочи към католическата практика. Някои източници отбелязват, че книгата е била предназначена и да се носи като амулет, навита като свитък около кръста или ръката.
Думи на автора
„Както пчелата събира мед и восък от различни и благоуханни цветя, тъй и Филип Станиславов, епископ на Велика България, събра и нареди от различни книги на светите отци своя сборен Абагар и го дари на своя български народ да го носи при себе си вместо силни мощи. Тоя Абагар бе напечатан през 1651 година на 6 май в светия град, където почиват телата на Петър и Павел.“
Значение и памет
Въпреки че днес името на Филип Станиславов не е широко известно сред обществото, приносът му към българската книжовност е безспорен: благодарение на него имаме най-ранния запазен печатен паметник на новобългарски език. На хълм над Никопол има надгробна плоча, която отбелязва неговото погребение и титлата му на епископ. „Абагар“ остава важен исторически и културен артефакт от XVII век — свидетелство за религиозните и книжовни контакти между българите и католическия свят в този период.
