Иранският конфликт оголи слабите места на НАТО пред възможен сблъсък с Русия

Политико: конфликтът в Иран разкри пропуски в отбраната на НАТО

Военните действия около Иран, при които алиансът не се намеси пряко в американско-израелските операции, разкриха сериозни слабости в бойната готовност на НАТО, които биха усложнили евентуален конфликт с Русия, пише Politico след разговори с дипломати и експерти.

Комбинирани уроци от Украйна и Близкия изток

„Войните в Украйна и в Близкия изток не са отделни явления“, казва генерал Доминик Тардиф, заместник‑началник на ВВС на Франция. Според него общите наблюдения от двата театъра трябва да формулират приоритетите за бъдещото развитие на способности на алианса.

Европейски представители предупреждават, че Москва може да бъде в позиция да атакува член на НАТО още до 2029 г., което налага спешни мерки за подобряване на бойната готовност и политическата кохезия.

Недостиг на боеприпаси и системи за ПВО

Една от най‑острите констатации е изчерпването на боеприпасните запаси. Съединените щати използваха значителна част от наличните си ракети за противовъздушна отбрана Patriot, а Франция сигнализира за бързо намаляване на запасите от ракети Aster и Mica в първите седмици на конфликта. Производители като Rheinmetall и MBDA отчитат повишено търсене и риск от недостиг.

Експерти като Джъстин Бронк от Кралския институт за обединени служби предупреждават, че при темповете на производство на дронове (няколко хиляди месечно) алиансът може да остане без достатъчен брой качествени прихващачи в рамките на седмици. Той препоръчва инвестиции в по‑евтини решения — както активни (алтернативи на Patriot, лазерни системи или въздух‑въздух прихващачи като AGR‑20), така и пасивни мерки като бетонови укрития за самолети.

Недостигът на боеприпаси се очаква да бъде водеща тема на срещата на върха на НАТО през юли.

Въздушната кампания и нейните ограничения

Иран успя да проведе хиляди удари с ракети и дронове срещу региона въпреки въздушните операции на САЩ, което демонстрира ограниченията на идеята, че въздушните удари по конвенционални самолети могат бързо да „счупят“ противника. Питър Веземан от Стокхолмския мирен институт отбелязва, че този факт изисква преосмисляне на концепциите за въздушно превъзходство.

Експерти призовават НАТО да ускори придобиването на средства за прецизни удари с голям обсег, които да могат да поразяват производствени линии за дронове или военни обекти дълбоко в територията на противника. Конкретно предложение е увеличаване на запасите от ракети като AGM‑88G с обхват до няколкостотин километра.

Военноморски слабости и наличност

Ограниченото европейско мореходство при разгръщане в Персийския залив и техническите проблеми на отделни кораби подчертаха дългогодишни дефицити във флота. Пример за това бе забавянето при изпращане на британския разрушител HMS Dragon, който по‑късно имаше технически затруднения.

Ръководители като адмирал Гуин Дженкинс признаха, че Кралският флот и други европейски флоти не са в оптимален боен статус. Подобни проблеми има и в Канада, където значителна част от корабите не са оперативни.

При евентуален сблъсък с Русия способността за преследване на подводници, защита срещу кораби с крилати ракети „Калибър“ и мрежата за поддръжка ще бъдат критични. Препоръките включват повече инвестиции в гъвкави многофункционални съдове, подобряване на съвместните съоръжения за поддръжка и справяне с недостига на екипажи.

Политическото напрежение и доверието в алианса

Конфликтът в Иран подчерта и вътрешните разделения в НАТО. Европейските столици не удовлетвориха исканията за по‑активна подкрепа на близкоизточните операции на САЩ, а реториката на бившия президент Тръмп за „хартиен тигър“ засили притесненията за американската ангажираност.

Бившият генерален секретар Андерс Фог Расмусен призова европейските лидери да възприемат по‑транзакционален подход и да обвържат политическите си действия с конкретни ангажименти от Вашингтон, предупреждавайки, че внимателното умилостивяване не е решение.

Украйна като доставчик на знания и технологии

Киев бързо сподели своя опит с използването и противодействието на дронове, изпращайки експерти в региона и подписвайки дългосрочни партньорства със страни от Персийския залив. НАТО разшири институционалните си връзки с Украйна, включително инициативата UNITE‑Brave за индустриално сътрудничество и център за обучение в Полша.

Експерти предлагат създаване на „пояс“ от системи за борба с дронове по‑близо до руската граница и засилване на индустриалните връзки и финансиране към украинските партньори.

Какво следва

Заключението от политическите и военните анализи е ясно: НАТО трябва да ускори модернизацията, да диверсифицира запасите си от боеприпаси и прихващачи, да укрепи флота си и да затвърди политическата солидарност между съюзниците. Иначе рискува бързо да загуби предимство при евентуален голям сблъсък с Русия.

Politico цитира множество източници от алианса, които настояват за спешни реформи — както на ниво въоръжение и логистика, така и в областта на отбранителната политика.