Общини в Германия затягат мерките срещу социални злоупотреби от българи и румънци

Градове в Рурската област сигнализират за системни практики

Няколко германски общини алармират за организирани схеми, при които част от гражданите от България и Румъния използват минимална трудова заетост, за да получават обширни социални плащания. Репортаж на обществената телевизия ARD от Хаген описва как лошите жилища и високи, често фиктивно завишени наеми улесняват източването на социалната система.

Какво се случва в Хаген

В град с около 200 000 жители, както е Хаген, живеят близо 7 000 граждани от България и Румъния. ARD съобщава, че над половината от тях взимат социални помощи — например за покриване на наем — което струва на общината между 10 и 15 милиона евро годишно. Кметът Денис Ребайн коментира, че това поражда усещане за несправедливост сред местните жители, които виждат как пари за важни услуги липсват, докато помощи се изплащат на групи, които не допринасят чрез труд в същия обем.

Правила и практики в други градове

ARD припомня, че гражданите на ЕС могат да получат социална подкрепа дори при минимална заетост от няколко часа седмично. Въпреки възможността административните органи да отнемат разрешения за работа и пребиваване, в Хаген през миналата година това е направено едва три пъти.

В Гелзенкирхен обаче бе приложен по-строг подход: миналата година около 500 души от България и Румъния — приблизително всеки десети от заявителите — са имали отказани помощи. Там службата за чужденците изисква работниците да осигуряват поне една трета от средствата си сами и извършва засилен контрол.

Дуисбург и тенденциите в региона

В Дуисбург живеят около 26 000 румънци и българи, от които близо 11 000 получават помощи от бюрата по труда. Сходни наблюдения има и в Хаген, където разпространеното явление „миниджоб“ (частична заетост с ниско заплащане) позволява на семейства с повече деца да получават допълнителни плащания, без да имат реална и стабилна професионална ангажираност.

Местни мерки и сътрудничество между институциите

Гелзенкирхен е посочван като модел за рестрикции: засегнатите лица могат да бъдат принудени да напуснат, ако се докаже, че нямат за цел да работят, а единствено да получават помощи чрез фиктивна заетост. Преди около 11 години в града е създадена специална работна група, в която участват експерти от бюрата по труда, полицията, митницата, жилищния надзор и службата за чужденците. Нейната задача е да проверява регистрациите и реалната заетост на пристигащите.

Причини и последици

Според местните власти причините включват ниските наеми на занемарени жилища, които впоследствие се повишават фиктивно, за да се покрие част от сумата от държавни помощи. Често наемодатели с криминални връзки отдават лоши имоти на уязвими мигранти, което допълнително усложнява интеграцията и увеличава публичните разходи.

Ясни послания към имигрантите

Кметицата на Гелзенкирхен Андреа Хенце подчертава, че градът е приветлив към тези, които искат да се интегрират и работят, но ще налага мерки срещу хора и структури, които злоупотребяват със социалните системи. В същото време някои общини като Хаген призовават правителството за единни национални правила, за да се предотврати разминаване в практиките и да се затегне борбата срещу източването на помощи.

Обсъжданите мерки съчетават проверки на реалната заетост, контрол върху регистрациите, изискване за самостоятелно осигуряване на част от средствата и по-добра координация между административните звена. Споровете обаче продължават — между необходимостта да се защити социалната система и риска от дискриминация на уязвими групи.