Запад срещу влияние: кой стои зад промените в борда на АЕЦ „Козлодуй“

Защо новите назначения предизвикват политически и енергийни въпроси

Последните промени в Съвета на директорите на АЕЦ „Козлодуй“ разпалиха спекулации за наличието на про­руски влияния и интереси, свързвани с енергийни олигарси. Няколко ключови фигури в новия борд са обект на въпроси както заради миналото си, така и заради ролята им в сделки, които биха могли да повлияят на диверсификацията на доставките на ядрено гориво и на разговорите за бъдещото развитие на централата.

Проф. Георги Касчиев — позиции и обвинения

Новоизбраният председател на борда, проф. Георги Стефанов Касчиев, е описван от източници като човек, склонен към проруско настроение и противник на смяната на доставчика на гориво с вариант на „Уестингхаус“. Според ядрените специалисти, цитирани от медии, през 1994 г. той е попадал в санкционни списъци на американската администрация с аргумента, че е събирал и предавал критична информация за „Уестингхаус“ на екологични НПО.

В допълнение, служители на площадката посочват, че при подготовката на оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС) за блокове 5 и 6 Касчиев е държал позиции, които са били възприети като по-благоприятни за румънските притеснения. Също така се споменава участието му в екологичен протест в румънския град Крайова, където и румънската държава, и местни НПО настоявали за ограничаване на работата на блоковете поради въздействие върху граничните райони.

Договорът от 2023 г. и съмнения за натиск

През 2023 г. тогавашната заместник-изпълнителка на АЕЦ и впоследствие приближена на Касчиев, Свилена Николова, подписва договор за доставка на ново руско гориво с производителя ТВЕЛ. По данни от вътрешни източници договорът е подписан без формално одобрение от борда и от Българския енергиен холдинг (БЕХ) и според критиците е приел условия почти изцяло в полза на руската страна.

Договорът предвиждал доставки за 6-ти блок за периода 2026–2031 г., въпреки че експлоатационният ресурс на блока или неговият реален капацитет са предмет на разминаване в оценките — според някои документи той приключва още през 2029 г. Някои източници твърдят, че сделката е била съгласувана с политически фигури и реализирана под влияние на бивши ръководители на централата, включително лица, фигуриращи в санкционни списъци.

Критиците отбелязват още, че сключването на договора е станало в момент, когато правителството е водило преговори с „Уестингхаус“ и други западни доставчици. За това се аргументира и тезата, че предварителни плащания или ангажименти към руската фирма могат да увредят интересите на Запада и да усложнят бъдещата диверсификация.

Боян Росманов — ново лице с връзки към олигархични кръгове

Сред другите назначения в борда е и Боян Росманов, предложен на мястото на Славян Лачев. Росманов е бил служител на БЕХ, работи в централата и е свързван с управленските структури на фирма „Енергийно бъдеще за България“, учредена от личности, фигуриращи в предишни скандали.

В миналото Росманов е бил свързван и с компании от групи, оприличавани на енергийни олигарси, като именно през такива структури се подозира, че могат да минават обществени поръчки и ремонти в централата — дейности, носещи значителни приходи в следващите години. Колегите го определят като добър специалист, но и като човек с широки политически и бизнес контакти.

Политическите и международните измерения

Съобщенията за връзки между членове на борда и политици, някои от които са санкционирани в международни списъци, поставят въпроса за геополитическото значение на управлението на АЕЦ „Козлодуй“. От една страна стоят интересите на доставчици като „Уестингхаус“, „Фраматом“ и западните държави; от друга — възможни канали за руско влияние и икономически проекти на вътрешни бизнес кръгове.

Някои анализатори и източници предполагат, че целта на част от назначените е да подкопаят преговорите за разширяване на атомната мощност с партньори като „Уестингхаус“ и Hyundai или да осигурят значителни ремонти и услуги за фирми, свързани с определени олигарси.

Защо това има значение

• Диверсификацията на горивото и доставчиците е ключова за енергийната сигурност и политическата устойчивост на България;
• Предварителни договори и плащания за гориво или ремонти могат да ограничат възможностите за бъдещи преговори с алтернативни партньори;
• Прозрачността в решенията на борда и контролните органи е важна за доверието на обществеността и международните партньори.

Какво следва и препоръки

За да бъдат изчистени съмненията, експерти и наблюдатели предлагат:

• пълна публична проверка на процедурите и подписаните договори;
• ясно отчитане пред парламента и обществеността за мотивите за назначаване на членовете на борда;
• ускорено преглеждане на текущите преговори за доставки и за изграждане на бъдещи блокове, с цел да се гарантира, че държавните интереси и енергийната сигурност не са компрометирани.

В центъра на дебата стоят както стратегическите енергийни интереси на страната, така и нуждата от прозрачност и независим контрол. Докато преговорите със стратегическите партньори продължават, повдигнатите въпроси ще останат от ключово значение за бъдещето на АЕЦ „Козлодуй“ и за позицията на България в региона.