Революционната гвардия в Иран установи военен контрол и ерозира позицията на върховния лидер
Две месеца след началото на конфликта със САЩ и Израел центърът на властта в Иран се измества от едноръчното духовно ръководство към военните елити. Този обрат в традиционната структура може да засили позициите на Техеран при предстоящите преговори с Вашингтон.
Нова вътрешна архитектура на властта
От създаването на Ислямската република през 1979 г. решаващата дума бе в ръцете на върховния лидер. С убийството на аятолах Али Хаменей в първите дни на войната и възхода на неговия син Моджтаба, обаче, политическата динамика се промени — ключовите решения все повече идват от командирите на Корпуса на гвардейците на ислямската революция (КГИР), а ролята на върховния лидер придоби по-утвърждаваща, отколкото ръководна функция.
Кой взема решенията по време на военни действия
Според ирански официални лица и анализатори властта бе консолидирана в тесен кръг, включващ Върховния съвет за национална сигурност, канцеларията на върховния лидер и ръководството на КГИР. Тези институции доминират при планирането на военните операции и определянето на ключовите политически линии.
Един високопоставен пакистански представител, участващ в посредничеството за мир между Иран и САЩ, отбеляза, че решенията често не идват от един централен орган и понякога отнемат два-три дни за отговор — знак за по-сложна и разпокъсана система на вземане на решения.
Преговорите с Вашингтон и ролята на посредници
В преговорите с американската страна Техеран е представляван официално от министъра на външните работи Абас Арагчи, а наскоро към екипа се присъедини и председателят на парламента Мохаммад-Багер Галибаф — бивш командир на КГИР и важна свързваща фигура между политическите, военните и духовните елити.
На практика обаче полевият преговарящ от иранска страна е командирът на КГИР Ахмад Вахиди, който според няколко източника е бил централна фигура при оформянето и на примирието.
Моджтаба Хаменей — символична водачество
Моджтаба, който бе тежко ранен при военната операция, при която бе убит баща му и други роднини, почти не се показва публично и комуникира чрез доверени съветници и ограничени аудиовръзки поради съображения за сигурност. Неговата роля се описва повече като легитимираща решенията на военните ръководители, отколкото като директивна фигура, която самостоятелно издава заповеди.
Разминаванията в позициите и перспективите за споразумение
Иран предложи на САЩ схема за поетапни преговори, която отлага обсъждането на ядрената програма докато не приключат военните действия и не се решат спорове около корабоплаването в Персийския залив. Вашингтон пък настоява ядрената тема да бъде част от първоначалните преговори. Анализатори посочват, че основната пречка не е вътрешно разделение, а голямата разлика между това, което двете страни са готови да приемат.
Експерти като Алън Еър подчертават, че и двете страни разчитат на времето да отслаби противника: Иран — чрез контрол върху Ормузкия проток, а САЩ — чрез икономически и дипломатически натиск. Поради предстоящите избори и вътрешнополитическия натиск и двете страни са предпазливи да проявят гъвкавост, която биха възприели като слабост.
Последици за вътрешната и външната политика
Укрепването на ролята на КГИР означава интифициране на политиката към по-агресивна външна линия и по-строги репресии у дома. Идеологическият фокус на гвардията — сигурността и съхраняването на устоите на режима — определя приоритетите на държавната стратегия, включително по отношение на ядрената програма и регионалните амбиции.
Анализатори отбелязват, че промяната от духовна към сила-базирана власт не означава пълно изчезване на религиозното влияние, а прехвърляне на практическото управление в ръцете на военните институции и службите за сигурност.
Какво следва
В отсъствието на категорично контраелемент, способeн да се противопостави на военните лидери, Иран се намира пред избор между твърдолинейна политика и още по-твърдолинейна политика. По-малки фракции могат да искат по-радикални мерки, но КГИР изглежда успява да ги държи под контрол и да оформя дневния ред на режима.
Наблюдатели като Аарон Дейвид Милър и Алекс Ватанка заключават, че макар да има различни мнения вътре в системата, управлението на страната понастоящем е в ръцете на военните и службите за сигурност, които не само изпълняват политики, но и често ги инициират.
Превод от английски език: Николай Джамбазов, БТА