Вазов — между брака, майчината сянка и вечната муза

Рuse — началото на един литературен етап

През 1878 г., непосредствено след Освобождението, Иван Вазов е преназначен от Свищов в Русе като штатен преводач в канцеларията на руския генерал Акимов. Самият поет разказва, че опитите му в града са описани по-подробно във втората част на романа „Нова земя“. Работата му в администрацията се свеждала основно до месечни отчети за произшествията в губернията, но генералът му позволил достатъчно време за литературна работа, като открито признал: „Вие сте поет и ви оставям да пишете.”

Културен живот и творчески пробиви

В Русе Вазов води оживен светски живот — посещава салони, концерти и театрални премиери, но въпреки това усилено пише. Там завършва стихосбирката „Избавление“, публикува епиграми в „Майска китка“, създава комедията „Михалаки чорбаджи“ и започва работа върху романа „Нова земя“. Той е активен в обществения живот: изнася сказки в руско-българския културен клуб, участва в учредяването на Македонски благотворителен комитет и подкрепя театралните прояви.

Според местни спомени Вазов е живял под наем в центъра на града — в къщата на търговеца Андон Златев на тогавашната улица „Икономова“ (днес „Духовно възраждане“) на №23, място което днес е отбелязано с паметна плоча.

Кратката семейна история с Атина Болярска

На 29 години поетът вече мисли за брак. От кръга му в Русе го запознават с Атина Болярска — елегантна, образована жена от заможно семейство, завършила Девическия колеж в Киев и племенница на митрополит Климент (Васил Друмев). Тя е родена през 1860 г., с десет години по-млада от Вазов, и на пръв поглед изглеждала подходяща партньорка за него.

Въпреки това разминаванията в характерите и мирогледа бързо излизат наяве. Докато поетът търси семейно спокойствие и отдаденост на творчеството, Атина е свикнала със светския живот и развлеченията. Бракът е сключен по съвети на приятели и продължава само около 15 месеца. Според свидетелства това съюз не е бил по любов — Борис Вазов посочва, че Иван не е имал възможност да опознае добре бъдещата си жена.

Конфликти и намеса на майката Съба Вазова довеждат до окончателен разрив. Атина Болярска не пожела да даде официален развод до края на живота на поета и след смъртта му предявява право чрез съдебни искове, в резултат на които получава голяма част от завещаната сума (по данни — 482 500 лв. от 576 549 лв.), а наследникът Борис — останалото.

Как влияе брачният разрив върху творчеството

Вазов сам признава, че бракът му през епохата на „Деница” (официалната дата 4 ноември 1890 г.) е бил нещастен и това се отразява в поетичните му дескрипции, например в стихотворението „Трънкосливката“ от „Деница“. Междувременно Атина вдъхновява и един от неговите най-хубави разкази — „Коледен дар“; тя е била и първият му читател и критик в този период.

След Русе: служба и признание

Рижият период в Русе продължава около година. От май 1879 г. по предложение на министър Марин Дринов Вазов е назначен за председател на окръжния съд в Берковица, след което живее в Пловдив и окончателно се установява в София. През 1920 г., по случай 70-годишния му юбилей, русенска делегация му поднася символичен подарък — скъп халат, кепе и домашни везани пантофи, изработени от ученици. Вазов изразява благодарност и запазва топли спомени за родния си град.

В Русе той пише и подготвя значими творби — „На децата“, „Надей се, Българийо“, „Здравствуйте, братушки“ и работи върху стихосбирката „Избавление“. На улица „Духовно възраждане“ остава паметна плоча, напомняща за престоя му през 1878–1879 г.

Съба Вазова — майката и общественичката

Съба Вазова (родена 1834 г. в Сопот) е значима обществена фигура: председател на женското дружество „Постоянство“, организатор на първите литературни четения в родното си място и авторка на спомени и стихове. Омъжва се за Минчо Вазов през 1849 г.; двамата имат девет деца. През 1877 г. при опожаряването на Сопот тя губи съпруга си, а събитията от 1877 г. намират отражение в публикуваните по-късно „Спомени“ (1891 г.). Съба Вазова умира на 12 ноември 1912 г. в София, а делото ѝ остава в българската културна памет.

Евгения Марс — „великата любов”

След раздялата с Атина Вазов преживява период на тъга, но по-късно среща Евгения Бончева — по-позната като Евгения Марс. Тази връзка се счита за най-важната любов в живота му: той ѝ посвещава над 70 стихотворения и я нарича със своите милвки като „Женичка”, „царицо” и „величайша муза”.

Първата им значителна среща е през 1905 г., когато Вазов е на 55 години, а Евгения — на 28. Тя е високопревеждаща и активна писателка — превежда от френски и руски и пише поезия, разкази и пиеси. Връзката им се задълбочава благодарение и на толерантното поведение на съпруга ѝ д-р Михаил Елмазов, който кани поета на семейни срещи. Любовта между Вазов и Евгения продължава до края на живота му и остава сред най-ярките страници в личната му биография.

Номинация за Нобел и национална памет

През 1916 г. проф. Иван Шишманов издига кандидатурата на Вазов за Нобелова награда за литература за 1917 г., но наградата през 1917 г. е присъдена на шведския писател Вернер фон Хайденстам. В статията авторът изразява съжаление, че във все още много български градове липсват монументи на класиците — Вазов, Ботев, Левски — докато паметници на други фигури често имат по-видимо място.

Къде да намерите следи от Вазов

Днес в Русе има паметна плоча на къщата, където е живял през 1878–1879 г., а градът пази спомена за приноса му в културния живот. През целия си живот Вазов остава фигура, чиито отношения, творчески успехи и лични драми продължават да вълнуват поколенията.

Бележка: Текстът обобщава исторически факти и спомени, описани в различни биографични извори за Иван Вазов, неговото семейство и личен живот.