Черната вълна: наводнението от хвостохранилището на 1 май 1966

Кратка ретроспекция на трагедията

1 май 1966 г. остава едно от най-тъмните дни за Враца и околностите. По време на празничните прояви стената на хвостохранилището „Мир“ — част от мина „Плакалница“ над с. Згориград — се скъсва и освобождава огромно количество токсична маса, която потапя селото и мина през прохода Вратцата, достигайки до центъра на Враца.

Какво беше изпуснато

Около 450 000 кубични метра смес от вода, кал, тежки метали и цианиди се вълнуват по улиците и долините. Случилото се е предшествано от предупреждение: на 12 юни 1965 г. съветският експерт по хвостохранилища Павел Евдокимов алармира българските власти за пукнатини и свличания в дигата и дори прогнозира възможност за катастрофа през пролетта на 1966 г. Въпреки това необходимите мерки не са взети.

Час и мащаб

Скъсването настъпва около 11:25 ч. на 1 май. Официално тогавашната информация сочи 107 загинали, но по-късни оценки посочват далеч по-голям брой — над 500 жертви и повече от 2 000 ранени. Над 150 къщи са разрушени, а стотици семейства остават без дом. Властите ограничават и прикриват обхвата на бедствието, което затруднява точната статистика и възстановяването.

Гласове от оцелелите

Спомените на свидетелите дават човешко измерение на числата. Наско Новков, който е бил на 9 години, описва ужаса така:

„Бяхме с приятели на стадиона във Враца… По едно време казаха, че мачът се отменя. Когато тръгнахме, до мястото на сегашния Младежки дом видяхме тиня по улицата — много тиня. Видях майка ми от другата страна в Кемер махала, чух я да вика… Тя ме прегърна — така ме притисна… майка, друг така не може.“

Цеца Кръстева от с. Згориград разказва за личната си загуба: „По време на наводнението загубих цялото си семейство… Починаха много хора, лошото е, че се случи точно на празник, а управата на мината не искаше да оповести, че има проблеми с хвостохранилището. Всичко се пазеше в тайна.“

Памет и поуки

Днес в Згориград и Враца има мемориали и ежегодни възпоменания на 1 май — полагат се цветя и се отдава почит на загиналите. Трагедията служи като болезнено напомняне за необходимостта от строг контрол, навременна поддръжка и прозрачно управление на индустриалните съоръжения, за да се предотвратят подобни катастрофи в бъдеще.