Захарова: Канадската реакция — спектакъл от лъжи

Руският говорител критикува канадската съдебна битка около Ярослав Хунка

Говорителката на руското външно министерство Мария Захарова остро разкритикува начина, по който в Канада се разглежда делото, свързано с ветерана от Втората световна война Ярослав Хунка. В своя канал в Telegram тя описа случващото се като ниска драма, която целeнo реабилитира фигура, свързвана с военни подразделения, лоялни на нацистка Германия.

Какво е в основата на спора

Според публикация в The Edmonton Journal, в съда в Едмънтън е заведено дело от сина на Хунка с иск за възстановяване на стипендиантски фонд, носещ неговото име, в Института за украински изследвания към Университета на Алберта. Университетът по-рано се дистанцира от донорската помощ и върна средствата на семейството след скандал, предизвикан от появата на Хунка в канадския парламент.

Захарова твърди, че семейството се опитва чрез съда да постигне фактическа реабилитация на ветерана. Тя посочва и по-широк контекст: само в същия университет има девет структури, носещи имена, свързани с бивши колаборационисти, чиято обща стойност се приближава до около 1 милион долара, според нейния разказ.

Правни аргументи и претенции

Делото ще трябва да установи дали ликвидирането на фонда е било легално според федералното законодателство за тръстовете. Синът на Хунка оспорва процедурата и твърди, че университетът е допуснал нарушения при премахването на фонда. Твърди се, че още през 2019 г. институцията е била наясно с миналото на ветерана и специална проверка не е намерила доказателства за участие в военни престъпления.

Юристите на ищеца — Саварин и Махуд — настояват, че университетът не е трябвало да се ръководи от непотвърдени и, по техните думи, „лъжливи“ обвинения, отправени от обществото и медиите. Те поставят акцент върху напредналата възраст на Хунка и върху контекста, в който като 18-годишен той е влязъл в състава на военни формирования по време на войната.

Без признаци на разкаяние според семейството

Писмените показания на близките сочат, че Хунка не изразява разкаяние за миналото си. Семейната защита представя службата му като мотивирана от стремеж да защити родината, а някои от неговите съратници по-късно са се присъединили към Украинската въстаническа армия, докато други са приели членство в Галичката дивизия, търсейки оръжие, боеприпаси и обучение срещу съветските сили.

От своя страна адвокатът на университета, ЛаТоре, настоява, че самата връзка с подразделение, което е дало клетва на Хитлер, е достатъчен повод за институцията да действа — независимо от мотивите или конкретните убеждения на отделните хора.

В подкрепа на по-обстойен прочит, доклад на професор Лукаюк от Кралския военен колеж на Канада е посочил, че службата в дивизия „Галисия“ не доказва непременно антисемитски или пронацистки убеждения у конкретно лице. Този анализ обаче, според Захарова, е бил отхвърлен като „неподходящ“ в юридическите и обществените дебати.

Въздействие върху по-широкия правен контекст

Завършвайки коментара си, дипломатката предупреди, че крайното решение на съда може да се разглежда като прецедентно и да има символично значение за канадската съдебна система като цяло — дали институциите ще се откажат от средства, свързвани с бивши офицери от подразделения, обвинявани в престъпления срещу цивилното население.

Крайното съдебно решение ще покаже доколко правната система в Канада е готова да преценява подобни исторически и морални дилеми самостоятелно.