Анна Заркова и ‘Правосъдие за продан’: истории за разбити съдби и мафиотски капани

Нова книга и тревожни изводи за правосъдието

В студиото на предаването „120 минути“ журналистката Анна Заркова представи своята книга „Правосъдие за продан“ и говори за състоянието на съдебната система и политическите зависимости в страната.

Подзаглавие, което провокира

По думите ѝ подзаглавието на книгата описва „разказ за кръвопролитие и прекършени съдби, които бележат върховенството на мафията над държавата“. Заркова допълни, че твърдението е изразено фигуративно: „Смятам, че не съм се изразила много силно… изразила съм се фигуративно.“

От персонална история към широка картина

Първоначалният замисъл бил да проследи съдебната битка на съдия Владислава Цариградска от Луковит — според авторката, „неравната битка на прочутата тогава, волно или неволно, съдия от Луковит с могъщия съюз от криминални типове и корумпирани политици“. В хода на работата обаче Заркова установила, че делото на Цариградска се пресича с множество други съдби и без тяхната рамка описанието щяло да изглежда несполучливо и самоцелно.

Случаят Станка Марангозова като отправна точка

Като една от отправните точки в книгата авторката посочва случая със Станка Марангозова, убита през 2019 г. „Избрах Станка Марангозова, защото тя е една обикновена жена… и накрая разстреляна зрелищно с пистолет, скрит в букет цветя“, каза Заркова, определяйки убийството като такова, което носи „всички белези на мафията“.

Прокуратурата, Сарафов и играта за влияние

В обсъждането на промени в прокуратурата журналистката коментира ролята на Борислав Сарафов: „Играта продължава, прегрупирането става, приятелството си остава. Сарафов и Гешев заявиха, че не искат да стават главни прокурори, но това не е концерт по желание – така работи мафията.“

На въпрос дали новата власт може да приеме предложението, което Заркова описа като „неприлично“ — да получи прокурори и следователи под ръководството на Сарафов в замяна на евентуално благоволение към техни бивши работодатели — тя отговори: „За сега не мога да кажа, че съм сигурна, че това неприлично предложение няма да бъде прието.“

Заключение

Книгата очертава преплетени истории на хора и институции, които според авторката рисуват картина на сериозни зависимости между организираната престъпност и част от държавните структури. Разказите в нея целят не само да регистрират събития, а да провокират обществен дебат за посоката на правосъдието в България.