Домусчиев: Еврозоната ни стабилизира, но растящата парична маса е аларма

Какво каза Кирил Домусчиев

Председателят на КРИБ Кирил Домусчиев заяви пред „120 минути“, че присъединяването към еврозоната дава стабилизиращ ефект върху икономиката и ограничава инфлационния натиск, сравнен с алтернативата на оставане извън нея.

Паричната маса срещу реалното производство

Домусчиев посочи, че основният сигнал за проблеми в бизнеса е ускореното нарастване на паричната маса, докато инвестициите и производството не успяват да следват това темпо. „Най-важният признак за тревога е разминаването между заплатите и производителността“, обясни той.

Според него държавата е прибегнала до заемни средства, а възнагражденията в администрацията и публичния сектор нарастват, докато много държавни предприятия продължават да се издържат чрез дотации и са губещи.

Колко е критично увеличението на паричната маса

„Увеличението на паричната маса — за което аз предупреждавам отдавна — е критично: 19% ръст срещу 9% спад на производителността води до висока инфлация и ще продължи да я поддържа“, каза Домусчиев.

Той даде за пример Румъния, където икономическите затруднения доведоха дори до политическа криза и оставката на правителството. „Инфлацията там стигна почти 10%. Въпреки че техните показатели са в някои отношения по-добри от нашите — около 9% ръст на паричната маса и само 2,5% спад в индустрията — те изпаднаха в тежка стагфлация, от която се излиза с непопулярни мерки“, отбеляза той.

Еврозоната — предимства за малките икономики

Домусчиев отрече тезата, че присъединяването към еврозоната е било неподготвено. „Напротив — влизането ни мина успешно и технически беше много добре организирано. За малки държави с малки валути членството в еврозоната носи предимството да се възползваме от силата на голямата европейска икономика и на еврото, както и от дисциплиниращите критерии, които ни ограничават в позитивен смисъл“, посочи той.

Той добави, че инфлацията в България не може да бъде сведена единствено до въвеждането на еврото. „В държавите, които се присъединиха през последните години, имаше лек ръст на инфлацията, но не до сегашните нива. Румъния, която не е в еврозоната, има значително по-висока инфлация — това ясно показва, че еврото не е основната причина за инфлацията тук“, каза Домусчиев.

Фискалната политика и възможните последици

Според него до преди около четири-пет години България водеше консервативна фискална политика и е достигнала почти две трети от средната производителност на глава от населението в ЕС. По думите му обаче политически промени доведоха до увеличаване на държавния дълг и разширяване на социалните разходи, а не до целенасочени инвестиции в инфраструктура и проекти с възвръщаемост.

„Асен Василев отвори кутията на Пандора — започнаха да се теглят заеми и да се раздават социални придобивки вместо да се инвестира в дългосрочни проекти. Това подтикна политиците да надхвърлят един друг в обещания, а огромен ресурс премина в непроизводствена сфера — ресурс, взет на кредит, който ще плащат бъдещите поколения“, завърши Домусчиев.