Блатната песен на Драгоман — арт-процес за възстановяване във Венеция

Видеото “Блатна песен” представя Драгоманското блато в българския павилион

На Венецианското биенале за изкуство ще бъде показана видеотворбата “Блатна песен” на Мария Налбантова, включена като част от българския павилион. Проектът поставя в центъра на вниманието темата за грижата към природата като дългосрочен, колективен и политически процес.

За самия филм

Филмът е един от четирите видео произведения в националния показ и разглежда Драгоманското блато като място, където се преплитат екологични и социални истории. На кадрите се виждат следите от човешка намеса — пресушаване и пожари — но и усилията за възстановяване на местообитания и видове. В центъра е обръщението към устойчивото управление и общностната отговорност.

“Драгоманското блато е пространство на противоречия — между разпад и възраждане, между загуба и завръщане. То отразява сложността на екосистемите и на дългосрочните усилия за грижа и възстановяване”, споделя авторката.

Изпълнение и източници

Заснет в самото блато, 9-минутният филм документира изпълнението на специално композирана “блатна песен” от женската вокална група “Чепънка” при Народно читалище “Драгоман 1925”. Текстът е създаден от Налбантова на основата на разкази на местни жители и разговори с експерти от Сдружение за дива природа БАЛКАНИ и WWF България. По този начин индивидуалните гласове се превръщат в колективен разказ за хората, птиците, растенията и водните цикли на блатото.

Контекст: WaterLANDS и европейската политика

Проектът е част от научно-творческа резиденция в рамките на европейската инициатива WaterLANDS, финансирана по програма “Хоризонт 2020”. WaterLANDS цели възстановяване на шест силно деградирали влажни зони в Европа, сред които е и Драгоманското блато, като работи тясно с местни общности, експерти, институции и артисти. В този контекст артистичните практики се използват като инструмент за диалог, ангажиране и осмисляне на процесите по възстановяване.

Възстановяването на екосистеми е и част от съвременната европейска рамка, формулирана в Регламента за възстановяване на природата, който задава дългосрочни цели за екологично възстановяване, координация между заинтересованите страни и политическа последователност.

Българският павилион на Венецианското биенале

Тази година павилионът е консолидиран около концепцията “Федерация на минорните практики” с куратор Мартина Йорданова. Освен творбата на Налбантова, в представянето са включени видео работи на Венета Андрова, Гери Георгиева и Райна Тенева. Експозицията отправя покана към посетителите да разсъждават върху теми като грижа, внимание и споделена отговорност.

Официалното откриване на българския павилион е на 7 май, а Венецианското биенале ще бъде отворено за публика от 9 май до 22 ноември 2026 г.

Кратка биография на Мария Налбантова

Мария Налбантова (р. 1990, София) е визуална артистка, работеща с инсталации от смесени медии — скулптура, DIY биоматериали, намерени обекти, видео и рисунка. Нейната практика включва продължителен диалог с конкретни места и техните исторически, социално-политически и екологични трансформации. Налбантова изследва човешките и повече-от-човешките взаимоотношения, използвайки полеви проучвания, устни истории, архиви и въображение. Темите ѝ обхващат съжителството, грижата и отговорността в споделени, често нестабилни среди.

Работите ѝ са представяни в Silk Road: Artists’ Rendezvous в Китай (2023, 2025), Art Encounters в Тимишоара (2023), Manifesta 14 в Прищина (2022) и на панаира viennacontemporary. Носителка е на наградата за съвременно изкуство БАЗА (2020) и е била резидент в Residency Unlimited, Ню Йорк (2022). Творбите ѝ са част от колекциите на Европейския парламент, Китайската международна културна асоциация и Софийската градска художествена галерия.