Нов геополитически ред: Тръмп и Нетаняху предлагат заместник на Сайкс‑Пико

От колониални линии към реалности на XXI век

През 1916 г. Великобритания и Франция разделят карта, а не народи: Сайкс‑Пико очертава редица граници, които пренебрегват племенни връзки, етнически реалности и религиозни разделения. Днес много автори и политици предлагат да се замени този наследник на колониалната карта с рамка, формирана от водещите сили на нашата епоха. Тази идея се базира на четири стълба – сигурност, география, история и справедливост.

Сигурност: прекъсване на цикъла на уязвимост

Дълги десетилетия Израел живееше в цикъл на удари, отговор и връщане в уязвима позиция. Шокът от 7 октомври категорично показа, че традиционните методи на възпиране не са достатъчни. Отговорът след събитието промени баланса: висшето ръководство на „Хамас“ бе неутрализирано, а израелски сили установиха контрол върху значителна част от Ивицата Газа. В Сирия големите военновъздушни и стратегически ресурси бяха ударени, а „Хизбула“ беше отблъсната на север от река Литани. Иранският режим и неговите програми също понесоха удари.

Тези операции не са само тактически – те оформят нова стратегическа действителност, която трябва да бъде вписана в трайни политически решения.

География: теренът не се преговаря

Физическите реалности на терена имат решаващо значение. Израел е малка страна: преди 1967 г. най-тясната ѝ част бе едва девет мили. Историята и опитът показват, че ненадеждните или символични граници създават постоянна уязвимост. Опитът с Ливан – включително неизпълнената резолюция 1701 и натрупването на хиляди ракети в следващите години – демонстрира, че международните гаранции на хартия не винаги осигуряват реална защита.

Оттук идва аргументът за защитими граници: предложение за северна граница по река Литани, утвърждаване на долината на Йордан като източна граница и демилитаризация на Газа с механизми, които изключват външно (особено иранско) влияние.

История: повече от линии на картата

Претенции към части от днешния Южен Ливан имат дълбоки исторически корени – обществено‑културни и религиозни, свързани с хилядолетно присъствие. Това не означава, че религиозните текстове сами по себе си могат да определят съвременни граници, но също така подкопава правомощността на една сто‑годишна колониална сделка да служи за вечен морален арбитър.

Възстановяването на граници, основано на исторически, демографски и сигурностни реалности, е част от аргумента за нова архитектура в региона.

Справедливост: правото на съществуване и двойните стандарти

За повече от век международните решения след Сайкс‑Пико често поставяха под въпрос правото на Израел да съществува като национална държава, докато границите на други държави бяха третирани за неприкосновени. Израел, демокрация в един бурен регион, беше принуден непрекъснато да защитава своето оцеляване пред международни очаквания и ограничения.

Поддръжниците на нова рамка твърдят, че справедливостта изисква създаване на устойчиви, сигурни и признаваеми граници, както и реални гаранции срещу външна агресия и терористични мрежи.

Как би изглеждало едно ново споразумение?

Контурите на предложената промяна включват: официално утвърждаване на долината на Йордан като източна граница на Израел; преместване на северната граница до река Литани; демилитаризация на Газа в ключови параметри, които да ограничават влиянието на Иран; и закрепване на регионалната нормализация, започнала с Авраамовите споразумения, чрез трайни двустранни и мултилатерални договори с държавите от Персийския залив и потенциално с Саудитска Арабия.

Заключение

Сайкс‑Пико не е мирен договор, а разпределение, създадено от имперските интереси на ХХ век, което до голяма степен породи последвалите конфликти. Предлаганата модерна рамка трябва да отразява не колониални интереси, а съвременни сигурностни потребности, географски реалности, историческа справедливост и регионална интеграция. Времето диктува решение, изработено от актьорите на настоящето – локални и глобални, които ще носят отговорността за изпълнението и за мира в региона.