Само 1 от 10 българи води здравословен начин на живот, сочи проучване

Ниска превенция и разминаване в очакванията за финансиране

Национално представително изследване на агенция „Тренд“, представено по време на институционален диалог „Здравната култура на българите – ключ към по-добро здраве“, очерта сериозни проблеми в поведението и познанията на населението по въпросите на здравето.

Основни резултати

Над 40% от българите търсят лекар само когато вече имат здравословен проблем, а едва 38% посещават редовно профилактични прегледи. Особено обезпокоителни са данните сред младите: около само 20% спазват препоръките за профилактика, докато при хората над 70 години делът достига почти две трети.

Как българите възприемат финансирането на здравеопазването

Проучването открива и голям разрив между публичните нагласи и реалните механизми за финансиране: 65% от анкетираните посочват Националната здравноосигурителна каса (или „здравната каса“) като основен източник, 62% посочват здравните вноски, а 56% – държавния бюджет. Само 24% признават значението на личните плащания при финансиране на здравните услуги.

Коментари от експерти

Адв. Свилена Димитрова, председател на Българската болнична асоциация, посочи, че липсата на разбиране за начина, по който функционира системата, е едно от най-сериозните предизвикателства пред сектора. „През месец април ББА е анонсирала публично над 85% увеличаване на болничните разходи за последните 4 години, но тази новина не предизвика реакция в обществото и институциите. Това е доказателство за непознаване на финансирането на здравеопазването“, каза тя.

Д-р Николай Брънзалов, председател на Българския лекарски съюз, подчерта, че здравната култура е по-широко понятие от отделни навици: „Не става дума само за намаляване на тютюнопушенето или за това да не пием зелен сок — необходима е целенасочена национална политика и структурирана информация, поднесена там, където хората търсят съдействие и съвет.“

Проблеми в спешната помощ и стойността на услугите

Доц. Цветелина Спиридонова, заместник-председател на Българската болнична асоциация, обърна внимание на недостатъците в организацията на спешната помощ. Тя заяви, че няколко ръководства в Министерството на здравеопазването не успяват или отказват да въведат GPS система, която гарантира стриктното прилагане на Наредбата за спешна медицинска помощ — според нея спешният пациент трябва да бъде откаран в най-близката болница със съответната компетентност, без допълнителен времеви риск.

Изпълнителният директор на УМБАЛ „Токуда“ д-р Венелина Милева добави, че общественото непознаване на реалната стойност на медицинските услуги затруднява устойчивостта на системата: „Непознаването на стойността на здравните услуги, които поддържат индивидуалното и общественото здраве, е голям дефицит на здравната култура и възпрепятства правилната оценка на ролята на всеки участник в системата.“

Следващи стъпки

Като практичен резултат в края на срещата водещите болнични организации и Българският лекарски съюз подписаха меморандум за сътрудничество. Документът предвижда координирани действия за повишаване на здравната култура в страната — от кампании за превенция до по-добра информация за финансирането и стойността на медицинските услуги.

Експертите отбелязват, че без по-системна образователна и информационна политика подобни нагласи трудно ще се променят, а натискът върху здравната система ще продължи да расте.