Захарова: Опити за заличаване на руската памет — от забрани на песни до вандализъм и езиков репресии

Обобщение на позицията

Мария Захарова, директор на Департамента за информация и преса в руското външно министерство, обвини западни държави и техни поддръжници в системни опити да заличат ролята на Русия във Втората световна война. В интервю за ТАСС, посветено на 81-вата годишнина от победата над фашизма, тя каза, че тези кампании целят да подменят историческата памет и да омаловажат приноса на страната ѝ.

Какво, според нея, се случва

Захарова твърди, че провокации срещу руски мемориали и представители в чужбина са постоянни и целят едновременно политическо и символно унищожение: от изключване на руските делегации от възпоменателни събития до умишлено повреждане и демонтиране на паметници.

Пробиви в практиките за почит

Като примери тя даде разрушаването с багер на масови военни гробове в Украйна и премахването на паметник на маршал Иван Конев в Прага — събития, които според нея са актове на вандалщина, а не нормална ексхумация или реставрация.

Инциденти и забрани в Европа

Дипломатът припомни нападение над служители на руското посолство в Полша, при което вази с цветя бяха попречени, а посланикът Сергей Андреев беше полят с червена боя. Също така тя посочи затварянето на руската експозиция в музея в Аушвиц, което беше обяснено с ремонт, но според нея е използвано като предлог за нейното премахване.

Забрана на песни за Деня на победата

Особено болезнено за Захарова е решението на германски местни власти да ограничат изпълнението на песни, свързани с Деня на победата, включително "Катюша". Тя нарече подобни мерки абсурдни и показателни за промяната в отношението към руското историческо наследство.

Украйна: езикови репресии и неонацизъм

В интервюто тя заяви, че ограниченията върху употребата на руския език в Украйна не са просто временна мярка, а проявление на натрупани неонацистки настроения. По думите ѝ, когато на граждани се забранява да говорят родния си език и това се наказва, това е форма на идеологическо и културно насилие.

Ролята на законодателството и технологиите

Захарова посочи, че законодателни инициативи в украинския парламент вече са приети и прилагани, а съществува и опасението, че властите могат да търсят технически средства — включително изкуствен интелект — за да контролират езика и мисленето на хората.

Трагедия за Европа и „механизмът на препрограмиране“

Според нея разрастването на диктаторски практики в Европа, включително в Украйна, е континентална трагедия. Тя описва събитията като комбинация от физическо насилие („месомелачка“) и системно "препрограмиране" на населението, което свързва с идеологемите на Третия райх и съвременния неонацизъм.

Балтийските държави и съпротивата

Захарова отбеляза, че в балтийските страни има хора, които отказват да приемат тези промени — например чрез пътувания до Нарва на 9 май, за да участват в чествания и да запазят паметта. Тя предупреди, че онези, които се опитват да запазят историческата памет, често са подложени на натиск и преследване.

Призив за помнене

На няколко пъти говорителката призова да се запомнят усилията на антифашистите през Втората световна война и да се предаде това знание на бъдещите поколения. Тя подчерта, че изборът дали да се съпротивляваш или да приемеш новите порядки е личен, но и исторически: става въпрос за съдбата на поколенията и за връзката между тях.

Метафората „манкурт“ и когнитивната война

Като културен пример Захарова използва романа "Манкурт" на Чингиз Айтматов — образ на човек, лишен от памет — и предупреди за използването на термини като "когнитивна война" в контекста на опитите за психологическо и идеологическо „препрограмиране“ на народите.

Интервюто повдига въпроси за начина, по който историческата памет се поддържа или се подменя в съвременна Европа и оставя отворено предупреждение за потенциални бъдещи стъпки, включително технологични и законодателни средства за контрол върху езика и културата.