Мултифондове във втория стълб: амбиция за почти двоен допълнителен доход

Какво се промени и защо това вече не мина незабелязано

Докато общественото внимание бе привлечено от напрежението в Близкия изток и растящите цени на горивата, у нас тихомълком влезе една от най-дълго обсъжданите промени в допълнителното пенсионно осигуряване: въвеждането на мултифондове във втория стълб. Реформата, обсъждана повече от десетилетие, цели да направи инвестирането на пенсионните спестявания по-гъвкаво и по-доходоносно.

Кой коментира реформата

Зам.-председателят на Комисията за финансов надзор Диана Йорданова обясни пред камерата на предаването „Защо“ по bTV какво да очакват бъдещите пенсионери и защо инициативата предизвиква както надежда, така и резерви. По думите ѝ предложенията са резултат от дълъг експертен процес и широка политическа и обществена подкрепа, като окончателното публикуване в „Държавен вестник“ е въпрос на време.

Целта: повече доходност чрез по-гъвкаво инвестиране

Ключовата идея е да се позволи по-разнообразно инвестиране на средствата в отделните партиди, за да се постигне по-висока средна доходност в дългосрочен план. Йорданова посочи, че експертите са провели над 500 хиляди симулации и стотици хиляди изчисления, за да адаптират добри практики от ЕС и ОИСР към българския модел.

Днес системата е относително консервативна: заместващият доход от втората пенсия е приблизително 12% от последното работно възнаграждение. Чрез мултифондовия подход целта е този процент да достигне минимум 21% при предпазливи допускания — близо до двоен ръст.

Йорданова даде и конкретен пример: при заплата 1000 евро сегашната допълнителна пенсия е около 120 евро, а след реформата тя може да стигне приблизително 210 евро.

Как ще работят новите подфондове

Реформата въвежда три вида подфондове с различен инвестиционен профил, предназначени за различни етапи от трудовия живот:

• Динамичен фонд – предвиден за по-млади осигурени (приблизително до 50 години), с по-голям дял риск и потенциал за по-висока доходност.
• Балансиран фонд – за хора около и над 50 години, с умерено разпределение между риск и сигурност.
• Консервативен фонд – за осигурени близо до пенсиониране, с минимален риск и приоритет за запазване на капитала.

Чрез преливане между подфондовете по възраст и профил се очаква да се оптимизират натрупванията и да се управлява по-ефективно рискът.

Риск и контрол

Най-честата критика към идеята е, че увеличаването на риска може да застраши спестяванията. Йорданова напомни, че по-висока доходност винаги означава поемане на по-голям риск, но подчерта, че именно управлението и надзорът са ключови. Пенсионната система е сред най-строго регулираните сектори: фондовете подават ежедневно стотици отчети към регулатора, което допълнително ограничава възможността за злоупотреби.

Тя отбеляза и юридическата защита: пенсионните фондове са отделни юридически лица от управляващите дружества, което прави практически невъзможно „фалит“ по начина, по който заболяват други търговски предприятия — активите на фондовете остават защитени дори при проблеми с управителя.

Инвестиции в инфраструктура и подкрепа за родната икономика

Една от новите възможности е част от средствата да се насочат към инфраструктурни проекти в страната. Днес около 71% от активите на фондовете са инвестирани в чужбина заради ограничените възможности на българския капиталов пазар. Насочването на средства към инфраструктура би имало няколко ефекта:

• стимулиране на икономическия растеж в България;
• развитие и обогатяване на местния капиталов пазар;
• потенциално по-висока доходност за пенсионните спестявания.

Подобни практики вече се прилагат в множество държави — от Германия и Франция до Дания и Румъния.

Международни опции и български подход

При разработването на мултифондовия модел са разгледани различни чуждестранни примери, включително хърватския, където динамичните стратегии бяха позволени до по-висока възраст (първоначално до 55 години, а по-късно до 60). Българският вариант остава по-предпазлив, но с възможности за по-строги и по-гъвкави профили в зависимост от възрастта и предпочитанията.

Какво могат да направят гражданите

Йорданова апелира гражданите да проявят лична активност: да следят партидите си, да проверяват как се управляват средствата им и да се информират за вида фонд, в който са внасяни осигуровките им. По думите ѝ изсветляването на икономиката и внимателният контрол върху осигуровките са предпоставка за подобряване на общото ниво на пенсиите, преди да се мисли за други мерки като вдигане на осигуровките.

Заключение

Въвеждането на мултифондове втората стълб има за цел да повиши дългосрочните натрупвания и да увеличи доходността за бъдещите пенсионери чрез по-гъвкаво инвестиране и по-добър баланс между риск и сигурност. Реформата бе постигната след широко експертно обсъждане и политически консенсус и предстои нейното окончателно обнародване.