Бюджетът и политическата цена: повече искания за харчене, нужда от реални съкращения

Дефицитът и растящите разходи поставят правителството пред тежък избор

Формулирането на следващия държавен бюджет се превръща в сериозно политическо предизвикателство заради натрупаните дефицити и увеличаващите се задължения, предупредиха водещи икономисти в ефира на национален телевизионен канал.

Наследени проблеми и прогнози на ЕК

Според бившия служебен министър на икономиката Даниела Везиева, правителството наследява неблагоприятна финансова картина: “Дефицитът расте, дълговете се увеличават, а прогнозата на Европейската комисия показва, че дефицитът ще остане над 4% през следващите три години.”

Везиева отбеляза, че в опита да се оптимизират разходите най-често се орязват издръжката и капиталовите инвестиции, докато възнагражденията се пипат по-рядко. Това, според нея, води до обезсилване на дейността на второстепенните разпоредители и създава ограничения в публичните услуги.

Механично съкращаване с 10% — ефект или фасада?

Министерството на финансите предложи механично намаление на разходите в администрацията със 10% — мярка, която предизвика критични коментари от икономистите. Главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов посочи, че просто съкращение на незаетите щатни бройки няма да реши структурните проблеми.

“В сегашната фаза от икономическия цикъл — с рекордно ниска безработица, силен ръст на БВП и увеличено потребление и кредитиране — да говорим единствено за дефицит е доста рисковано”, коментира Богданов, и добави, че целта трябва да бъде балансиран бюджет, а идеално — дори бюджет с излишък, какъвто е имало в предходни години.

Къде трябва да се търсят икономиите

Икономистите са единни, че хоризонталните съкращения от 5–10% трудно ще дадат желания ефект. Вместо това те призовават да се насочат усилията към големите публични системи — където има най-голяма неефективност на разходите — и към структурни административни реформи, които да повишат качеството на публичната услуга.

Везиева подчерта необходимостта от баланс между съкращения и инвестиции: “Рязането с процентни ставки по принцип не е същото като цялостна административна реформа с оценка на качеството на публичните услуги.”

Приходите — по-добри, проблемът е в разходната страница

Икономистите изтъкват, че приходната част на бюджета не представлява основния проблем: икономиката дава растеж, данъчната администрация изпълнява своите задължения, приходите се събират и икономическата активност се изсветлява. Основното предизвикателство е “свръхамбицията за харчене” и контролът върху растежа на публичните разходи.

Богданов обобщи: ако се предприемат разумни мерки за овладяване на разходите и подобряване на ефективността, няма да е необходимо повишаване на данъците.

Очакванията за Бюджет 2026

И двамата икономисти не очакват в пълнота да видят дълбоки реформи в Бюджет 2026, въпреки че сегашният период е подходящ за предприемане на структурни промени. По думите им, сега е моментът за амбициозни административни стъпки, а не за повърхностни хоризонтални съкращения.

Ключовият извод: бюджетната рамка изисква повече целенасочени реформи и ефективно управление на разходите, за да се избегне продължителен растеж на дефицита и дълга без допълнително данъчно бреме за гражданите.