Десет години след залесяването: гора край Марица, която защитава брега и подслонява живота

Преди десет години в защитена зона „Река Марица“ в Пловдивско започна амбициозна програма за възстановяване на крайречни гори. Проектът, воден от регионалните дирекции по горите и природозащитни партньори, превърна бивши насаждения с бързо растящи хибридни тополи в по-устойчиви горски масиви с разнообразни местни видове.

Как стартира инициативата

Подборът на подходящи терени отне близо две години поради административни пречки. Лесовъдите поставиха за цел премахване на еднотипните тополови плантации и замяната им с 6–7 местни дървесни вида, по-подходящи за специфичните условия и за адаптация при променящ климат. Засаждането и грижите за около 57 000 фиданки — плевене, разрохкване, поливане и наблюдение — продължиха няколко сезона и изискваха постоянна работа на терен.

Как изглеждат горите днес

На приблизително 140 декара в местностите Мерич орман и Гущерова одая вече растат гъсти крайречни масиви. Сред доминиращите видове са летен дъб, полски бряст, бял бряст, полски ясен, черна и бяла елша, както и черна топола. Инициативата бе координирана от Регионалната дирекция по горите – Пловдив в партньорство с Изпълнителната агенция по горите и WWF България.

Съпътстващи дейности и финансиране

Проектът бе съфинансиран по програма LIFE на Европейския съюз. Паралелни възстановителни работи се извършиха и в защитена зона „Мартен-Ряхово“ в Русенско под ръководството на РДГ „Русе“ и с партньорството на Държавно ловно стопанство „Дунав“. Там старите плантации от хибридни тополи бяха заменени с черна топола и бяла върба — видове, по-устойчиви към местните условия.

Ползи за хората и природата

Крайречните гори не са само красив пейзаж — те изпълняват жизненоважни екосистемни функции. При силни дъждове дървесната растителност забавя разлива на водата и намалява разрушителната и сила, което помага за предпазване от наводнения. Кореновата система и растителната покривка защитават бреговете от ерозия и ограничават вкопаването на речните дъна, като същевременно подпомагат поддържането на нивото на подпочвените води.

Освен това заливните гори пречистват вода и служат като обширен дом за птици, бозайници и множество водни видове — наблюдавани са ням лебед, корморан, фазан, кълвач, синигер и други. Възстановените участъци свързват обособените горички в равнината и разширяват местообитанията за дивата фауна, което увеличава цялостната екологична устойчивост на района.

Защо тези гори са уязвими

Заливните гори са едни от най-редките и най-силно засегнати местообитания в Европа и у нас. През последните два века континентът е изгубил около 80% от тези екосистеми. В България през втората половина на XX в. изменянето на речните корита и изсичането на крайречната растителност бяха често оправдавани с опитите да се намали рискът от наводнения — практики, които изследванията през последните десетилетия показват като контрапродуктивни.

Днес заплахите остават: даване на земи за земеделие, добив на инертни материали, нерегламентирани сечи и създаването на еднообразни тополови плантации за бърз добив на дървесина продължават да оказват натиск върху тези гори. Възстановяването и грижата за тях са от ключово значение за опазването на биологичното разнообразие и намаляване на риска за хората, които живеят край реките.

Десетата годишнина и общностната подкрепа

На 7 април представители на горските институции, изпълнителната агенция и WWF отбелязаха десетата годишнина от инициативата при Мерич орман до с. Маноле. Събитието бе част от Седмицата на гората — традиция, която в България се чества вече над век.

Нели Дончева, ръководител на програма „Гори“ в WWF България, посочи като най-ценен резултат обединението на институции, природозащитни организации, научни структури, бизнес и местни общности около каузата за възстановяване на тези местообитания. Особено трогателно за нея е, че децата, участвали в залесяванията, вече наричат новите гори „нашата гора“.

Този пример от Пловдивско и Русенско показва как дългосрочна инвестиция в естествени решения може да донесе ползи и за хората, и за природата — срещу климатичните рискове и за запазване на биологичното разнообразие.