Тайван и ‘независимостта’: какво мислят Пекин, Вашингтон и Тайпе

Китайският лидер предупреди, че споровете за статута на острова могат да застрашат мирните отношения между Пекин и Вашингтон, описвайки „независимостта на Тайван“ и стабилността в пролива като „несъвместими като огън и вода“.

Кратка историческа ретроспекция

Островът, познат в миналото като Формоза, е бил населен от коренни народи хилядолетия преди европейците да стъпят на него през XVII век. Нидерландци и испанци управляват отделни части за кратки периоди, след което през 1684 г. Тайван е включен в административната структура на династията Цин като част от провинция Фудзиен. През 1885 г. островът е отделен като самостоятелна провинция.

След поражението на Цин във войната с Япония през 1895 г. Тайван става японска територия. След Втората световна война през 1945 г. островът е предаден на правителството на Република Китай (РК). През 1949 г., след победата на китайските комунисти, правителството на РК се оттегля в Тайван и установява там своята столица.

Какъв е международният статут на Тайван?

Официалното наименование, използвано от управляващите на острова, остава “Република Китай”. През 1971 г. Обединените нации признават Китайската народна република (КНР) като представител на целия Китай, а Тайпе губи мястото си в ООН. Днес само малък брой държави поддържат официални дипломатически отношения с Тайван; повечето големи икономики поддържат неофициални, но прагматични връзки.

Пекин настоява, че Тайван е част от Китай и не изключва употребата на сила, за да постигне обединение, ако други средства се изчерпят. КНР предлага модел „една държава, две системи“, но той не намира подкрепа сред ключовите политически сили на острова. Анкетите многократно показват, че мнозинството тайванци предпочитат да запазят сегашния, несъвсем формален статут — тоест де факто автономия без официална промяна на суверенитета.

Какво означава Резолюция 2758 на ООН?

Резолюция 2758 от 1971 г. признава Китайската народна република като единствен представител на Китай в ООН. Пекин използва резолюцията като аргумент, че международно Тайван е част от Китай, но тайванското правителство и други наблюдатели отбелязват, че текстът не урежда статута на самия остров. Държавният департамент на САЩ е заявил, че КНР понякога тълкува резолюцията по начин, който има за цел да изолира Тайван.

Позицията на Съединените щати

Вашингтон прекъсва официалните дипломатически връзки с Тайпе през 1979 г. в полза на Пекин, но чрез Закона за отношенията с Тайван продължава да осигурява на острова средства и оръжия за самозащита. Официалната американска позиция формално не се произнася по въпроса за суверенитета, следвайки политика, известна като „Един Китай“.

Освен това САЩ са подчертали набор от т.нар. „Шест уверения“, които включват ангажименти относно продажбите на оръжие на Тайван и избягване на предварителни консултации с Пекин по тези въпроси. Пекин многократно е искал да бъдат прекратени доставките на модерно военно оборудване за острова.

Дали Тайван е независима държава в практиката?

По функционални критерии Тайван отговаря на определението за независима държава: избира собствени лидери, упражнява контрол върху определена територия, има въоръжени сили, паспорт и собствена валута. Въпреки това формалното международно признаване е ограничено, а въпросът за официалната независимост остава изключително деликатен поради риска от геополитическа ескалация.

Може ли Тайпе да промени името си на “Република Тайван”?

Законодателно това е възможно, но процедурно много трудно: промяната на конституцията би изисквала значително парламентарно мнозинство и последващ референдум. По конституция минимум 75% от депутатите трябва да одобрят поправка, след което въпросът трябва да бъде подложен на допитване до населението. В настоящия партиен баланс подобна инициатива среща сериозни пречки — управляващата Демократична прогресивна партия (ДПП) не е предприемала подобна стъпка, а основната опозиционна сила, Гоминдан, категорично е против смяна на името “Република Китай”.

Какво заявява настоящият президент на острова?

Президентът е обвиняван от Пекин в „сепаратизъм“, а критиците го описват като поддръжник на независимостта. Той обаче твърди, че неговата позиция всъщност отразява утвърдената де факто независимост на острова: според него Република Китай и Китайската народна република не са подчинени една на друга.

Има ли законови основания за действие от страна на Пекин?

През 2005 г. китайският парламент прие Закона против отделянето, който дава правна рамка за използване на сила ако Тайван формализира разделянето или ако всички възможности за мирно обединение бъдат изчерпани. Текстът е широк и не дава детайлни критерии, но служи като юридическо основание за заплахата от военна намеса.

Заключителни бележки

Въпросът за „независимостта“ на Тайван е едновременно исторически, правен и политически. На практика островът функционира независимо, но формалната промяна на статута му би рискувала сериозна геополитическа реакция от страна на Пекин и поставя САЩ и други актьори пред тежки стратегически избори.