Пет съюзници блокираха плана на Рюте за фиксирана военна помощ за Украйна

Кратко обобщение

Великобритания, Франция, Испания, Италия и Канада са възпрели предложението на генералния секретар на НАТО Марк Рюте това лято алиансът да изисква от членовете да отделят минимум 0,25% от БВП за военна помощ за Украйна, съобщава The Telegraph, позовавайки се на вътрешен източник от НАТО.

Опитът на Рюте и липсата на единство

Рюте е планирал да постигне съгласие за инициативата преди срещата на върха на НАТО в Анкара, но самият той призна през тази седмица, че предложението вероятно няма да бъде внесено за официално одобрение заради недостатъчна подкрепа. “Не мисля, че това предложение ще бъде внесено”, заяви той, без да посочи конкретните страни, които са се противопоставили.

Кои страни подкрепят и какво означава това

Според източник на The Telegraph най-малко седем членки на алианса вече отделят над 0,25% от своя БВП за военна помощ за Украйна и подкрепят идеята. В НАТО решенията изискват единодушие, което прави ключовите вето позиции на петте страни решаващи за бъдещето на инициативата.

Колко са донорите и какво са дали

Цифрите на Килския институт за световна икономика, цитирани от The Telegraph, сочат най-големите донори от началото на 2022 г.: САЩ с около 115,4 милиарда евро, Германия с 25,3 милиарда евро и Обединеното кралство с 20 милиарда евро. Приносът на Лондон за военна помощ възлиза приблизително на 0,1% от БВП; премиерът Киър Стармър пое ангажимент за минимум 3 милиарда паунда годишно за Киев.

Критики към няколко държави

Най-силните критики в алианса са насочени към Великобритания, Франция, Испания, Италия и Канада, които съюзници представят като недостатъчно щедри. Според данни от Кил, помощта на Франция е 7,9 милиарда евро, на Италия — 4,1 милиарда евро, на Испания — 2,2 милиарда евро, а на Канада — 14 милиарда евро.

Защо идеята предизвиква дебат

Марк Рюте посочва, че подпомагането на Украйна в рамките на алианса е неравномерно разпределено и че някои страни “не изразходват достатъчно”. В средата на май той предложи ежегоден, фиксиран праг от 0,25% от БВП за военна помощ, което целеше да направи подкрепата за Киев по-последователна и предвидима.

Възможен финансов ефект

Според публикация на Politico, ако предложението беше прието, годишните постъпления за Украйна биха могли почти да утроят сегашните нива до около 143 милиарда долара. Но инициативата срещна съпротива от няколко големи членки, които поставиха под въпрос политическата и икономическата изпълнимост на задължителен процент от БВП.

Разпределение на тежестта в алианса

Източници и анализи показват, че натоварването в подкрепата за Украйна е нееднородно: скандинавските държави често надвишават своя дял, големите западноевропейски икономики помагат приблизително спрямо размера на икономиките си, а държавите от Южна Европа остават относително по-слабо ангажирани.

Контекст и предишни предложения

Идеята за отделяне на фиксирана част от БВП за Киев не е нова: тя е била лансирана и от украинския президент Володимир Зеленски. Рюте е повдигнал въпроса и на закрита среща с посланиците на НАТО в подготовка за юлската среща в Турция, като целта е била да се постигне постоянен механизъм за подпомагане.

Какво следва

Докато дискусиите продължават, ясно е, че без единодушно съгласие в НАТО подобни обвързващи мерки остават трудни за реализиране. Дебатът отразява по-широки разногласия за това как да се разпредели тежестта на подкрепата за Украйна сред съюзниците.