Какво стои зад непостоянните ходове на Тръмп?

Президентът Доналд Тръмп твърди, че САЩ са близо до изпълнение на целите си и обмислят да намалят “мащабните военни усилия”, написа той в платформата Truth Social. В същото време пред репортери той заяви, че при съвместни действия със съюзници САЩ “са победили” Иран и са парализирали иранските военноморски, военновъздушни и противовъздушни сили.

Военни твърдения и реални стъпки

Въпреки реториката за ограничаване на военната ангажираност, Пентагонът е разпоредил засилване на присъствието в Персийския залив: три амфибийни бойни кораба и около 2 500 елитни войници бяха изпратени в региона. Това противоречие между публичните думи и военните разполагания поражда въпроса дали администрацията има по-дълбока стратегия или реагира на събитията на парче.

Възможност за сухопътен десант и контрол над острови

Медии, цитирани от ARD и "Аксиос", отбелязват, че Белият дом всъщност обсъжда и сухопътен десант. По информация на репортери, една от идеите е окупация на остров Харк, която да позволи контрол върху ирански петролни активи и да служи като коз в бъдещи преговори за Ормузкия проток и регионалните отношения.

Натиск върху съюзниците и покана към Китай

Тръмп нееднократно критикува съюзниците в НАТО, наричайки ги "страхливци" заради нежеланието им да поемат по-активна роля в Ормузкия проток. Той посочи, че страни като Китай и Япония са силно зависими от протока (цитирани са оценки от порядъка на 90% и 95% относно енергийните доставки), и дори намекна, че подобни държави би трябвало да се ангажират повече – което е необичайна покана към Пекин, който администрацията разглежда като най-големия стратегически съперник.

Омекотяване на санкциите и икономически маневри

Само 90 минути след призив за подкрепа Тръмп променя тона, като пише, че САЩ не носят основната отговорност за охраната на Ормузкия проток и ще помагат само при поискване. Междувременно администрацията временно разхлаби някои санкции срещу Иран, позволявайки продажбата на нефт вече натоварен на кораби – мярка, целяща да облекчи пазарите. Според американския финансов експерт Скот Бесънт тази стъпка трябва да нанесе удар върху иранските приходи, като в същото време задържи цените ниски за около 14 дни, докато продължават военните действия.

Подобни гъвкави политики вече бяха използвани – преди дни Вашингтон временно разхлаби и санкциите срещу руския нефт, което позволи на Москва частично да компенсира загуби от международните ограничения.

Перспективите за преговори с Техеран

От иранска страна към момента няма готовност за официални преговори. Германският експерт по Близкия изток Щефан Лукас прогнозира, че през следващите дни Техеран официално няма да покаже интерес към диалог – според него нанесените щети са твърде големи, а рискът преговорите да бъдат съпътствани от нови удари остава реален. Възможни обаче са неофициални контакти през посредници като Оман или Ирак.

Маркус Шнайдер от фондация “Фридрих Еберт” допълва, че целенасочените убийства на централни фигури са премахнали ключови преговарящи, а техните наследници вероятно ще бъдат по-неотстъпчиви. Това допълнително намалява шансовете за скоро споразумение.

Стабилност или отслабване на режима в Иран?

Експертите подчертават, че режимът в Техеран изглежда по-скоро укрепен, отколкото разклатен. Иран успява да повиши международната си легитимност чрез икономически натиск върху енергийните пазари – блокадата на Ормузкия проток и атаките срещу регионална инфраструктура оказват влияние на глобалните цени и смятанията за издръжливост на страната.

Анализ на “Ройтерс” посочва, че Иран може да не успее да спечели война по военен път, но притежава инструментите да предизвика икономическа ескалация, която частично изравнява предимството на по-силния противник.

Възможни сценарии напред

Според наблюдатели има два основни пътя: продължаване и ескалация с регионално разрастване на конфликта, или внезапно изтегляне от страна на Вашингтон с обявена "победа" и пренасочване към други приоритети. И двата варианта съдържат сериозни политически рискове, особено спрямо регионалните съюзници на САЩ.

Докато недоверието между страните остава високо, съществен пробив в преговорите не се очертава. Това означава, че конфликтът вероятно ще продължи да се решава най-вече на бойното поле и чрез икономически средства, а не на дипломатическия маса за преговори.