Фискалният съвет: Бюджетът е под напрежение, но няма непосредствена процедура за свръхдефицит

Кратко резюме

Бюджетът за 2025 г. завърши с дефицит от 4.1 млрд. евро (над 3.5% от БВП), но сегашната изключителна дерогация за разходите за отбрана не поставя страната пред незабавна процедура по свръхдефицит. Очаква се официалният показател да бъде коригиран надолу заради изключването на част от военните разходи.

Ключови данни

• Дефицит за 2025 г.: 4.1 млрд. евро (>3.5% от БВП).
• Натрупан дефицит към март 2026 г.: -1.5 млрд. евро (-1.2% от БВП) — най-високото от 2010 г. насам.
• Общи правителствени разходи за 2025 г.: 48.4 млрд. евро (41.7% от БВП).
• Приходи за 2025 г.: 44.3 млрд. евро (38.2% от БВП).
• Консолидиран държавен дълг: близо 30% от БВП.
• Разходи за лихви през 2025 г.: 954 млн. евро, растеж с 76% (0.8% от БВП).

Причини за структурния дисбаланс

Разривът между приходи и разходи не е следствие само на конюнктурни колебания, а отдавна натрупан структурен проблем. Основни фактори:

• Силно нарастване на текущите социални трансфери — предимно пенсии и разходи за публични услуги (образование, здравеопазване, обществен ред и др.).
• Ускорено увеличаване на възнагражденията в публичния сектор, често автоматично обусловено от съществуващи разпоредби.
• Въздействие върху пазара на труда: дефицитът на работна ръка и високите заплати в публичния сектор притискат доходите в частния сектор над производителността, което допринася за инфлационно напрежение.
• Увеличаване на нуждата от обслужване на натрупани задължения — растящи разходи за лихви.

Рискове за средносрочната фискална стабилност

Натрупаният бюджетен дисбаланс и по-високият разход за лихви повишават чувствителността на публичните финанси към външни шокове и втвърдяват необходимостта от корекции:

• Увеличава се експозицията към повишаване на лихвите и влошаване на пазарните условия.
• Продължаващият растеж на текущите разходи затруднява фискалното пространство за политически приоритети и инвестиции.
• Проинфлационен натиск от по-високите публични плащания може да усложни паричната и бюджетната политика.

Рекомендации към правителството при подготовката на проектобюджета за 2026 г.

Фискалният съвет предлага серия от мерки за спешно и средносрочно действие:

• Запазване на сегашната данъчна политика — ниските ставки и плоският данък остават предимство; проблемите са предимно в разходната част.
• Премахване на автоматичните увеличения на заплати и пенсии, заложени в отделни закони и актове, като особено внимание се обърне на големите предстоящи скокове в МВР.
• Уеднаквяване на режима за дял на осигурителните вноски между работодател и работник за всички заети, включително държавни служители и полицаи; преразглеждане на категориите за ранно пенсиониране.
• Административна реформа: оптимизация на числеността, структурата и функциите на държавната администрация; преструктуриране и консолидиране на ведомства с дублиращи функции (примерно намаляване на броя на министерствата).
• Пълен преглед на публичните разходи във всички основни сектори по методиката на Министерството на финансите, включително анализ на програми и мерки.
• Освобождаване на служители, навършили пенсионна възраст, за бързо ограничаване на разходите и освобождаване на административен капацитет.
• Премахване на незаетите щатни бройки в администрацията с цел трайно намаляване на възможността за бъдещи разходни натиски.
• Иницииране на дългосрочни структурни реформи в публичните финанси за постигане на устойчива оптимизация на държавните разходи.

Заключение

Докато текущата дерогация при военните разходи предотвратява незабавна процедура за свръхдефицит, натрупаните дисбаланси и растящите разходи за обслужване на дълга изискват спешни и последователни мерки. Комбинация от краткосрочни корекции и дълбоки структурни реформи е необходима за възстановяване на фискалната стабилност и ограничаване на инфлационните рискове.