Зоната на смъртта в Украйна: оцеляване на километри от фронта

Фронтови дни и нощи: живот в „зоната на смъртта“

Украинският фронт се е превърнал в дълга, прозрачна зона, където пехотата често остава сама и е принудена да оцелява месеци наред под постоянен надзор от дронове.

130 дни в мазе и обратът към цивилното

Чани и двама от съратниците му от батальона „Алкатраз“ към 93-та бригада са прекарали около 130 дни, прикрити в мазето на разрушена къща в източна Украйна. Когато най-накрая трябвало да напуснат позицията, тримата предприемат двудневен преход – 17–18 километра през минно поле и под непрекъснатото присъствие на летящи апарати, докато достигат Дружкивка в Донецка област, разказва кореспондентката на ARD Ребека Барт.

Тихи стъпки през „ничия земя“

Пешият преход е изпълнен с рискове: бойците вървят на няколко метра един от друг, внимават къде стъпват, за да не активират мини, и спират всяко движение при появата на дронове, търсейки незабавно укритие. „Да стигнеш до позициите или да ги напуснеш е много трудно“, казва Чани.

Организацията и проблемите при ротациите

Въпреки заповедите на командването, ротациите на фронта често са невъзможни или опасни. След публикувани снимки на изтощени войници началникът на армията Олександър Сирски нареди смените да не надвишават два месеца. На практика обаче редовните смени са трудни: опитите да се извършат по-чести ротации понякога водят до повече жертви, предупреждава военният експерт Микола Белесков.

Чани разказва, че първите два опита за смяна на неговата група са се провалили – при първия един от бойците бил ранен от атакуващ дрон, при втория също имало проблеми. Успех дошъл едва при третия опит.

Какво представлява „зоната на смъртта“

От миналата година украинското Министерство на отбраната официално обозначи т.нар. „зона на смъртта“ – няколко километра открита и наблюдавана земя, където всяко движение е лесно забележимо за противника. Целта е да се попречи на руски сили да напредват незабелязано, но резултатът е, че пехотата остава изложена и почти сама в условия на постоянен надзор.

Доставка чрез дронове и хроничен недостиг

Дроновете понякога доставят основни припаси – храна, вода и боеприпаси – но те не винаги достигат до отделните групи. Нарастващата загриженост за логистиката и хроничният недостиг водят до видими последици: силно изтощени бойци и нерядко неуспешни ротации.

Жилищни условия и ежедневие

Условията в „зоната“ са сурови: мъжете се чистят с мокри кърпички или използват специални сухи душове, а когато няма мазе – копаят примитивни укрития с ръце. Чани описва опита да прекараш четири месеца двама в такова убежище като „катастрофално“ за физическото и психическо здраве.

Единственото смекчаващо обстоятелство е лошото време – то понякога затруднява дроновете и дава относителна пауза за придвижване.

Трупове, документация и прикриване

Смъртта е част от реалността на тези позиции. След отбранителни престрелки бойците често вземат документи, радиостанции и оръжие от паднали противници, а телата се прикриват сред развалини и боклук, за да не открият позициите им. Чани описва как са скривали тела под отломки и отпадъци, за да не станат видими за врага.

Перспективи и ограничения

Белесков и други наблюдатели смятат, че при настоящото ниво на наблюдение и обстрел е почти невъзможно да се изградят стабилни укрепления. Липсва и достатъчен персонал за поддръжка: често само 5–10 души покриват по един километър от фронта. По тази причина експертите предпочитат по-дълги застойни периоди на позициите, тъй като чести смени могат да увеличат рисковете.

Технологичният напредък може да намали необходимостта от големи по численост гарнизони в бъдеще, но напълно без хора на фронта не може: присъствието им маркира контрол и отбранителна линия, казва Белесков.

Заключение

Историите на Чани и неговите другари илюстрират как съвременната война – с дронове, непрекъснато наблюдение и мини – променя облика на бойното поле. Във „зоната на смъртта“ оцеляването е резултат от бдителност, минимални доставки и прекалено често липса на реална опция за нормална човешка ротация или подобряване на условията в близко бъдеще.