Техеран отхвърля упреците на Брюксел: Европа не прилага собствените си стандарти
Иран осъди призива за „отворен“ Ормузки проток като европейско лицемерие
Говорителят на иранското външно министерство, Есмаил Багаей, нарече настояването на европейската външна министърка Кая Калас за пълно отваряне на Ормузкия проток „най-новото проявление на европейско лицемерие“. В публикация в социалните мрежи той упрекна Брюксел, че „хроничната неспособност на Европа да практикува това, което проповядва“ обезсмисля нейния морален тон при международни въпроси.
Правна аргументация и военни контексти
Багаей подчерта, че според иранската интерпретация на международното право няма забрана за приемане на мерки в пролива с цел защита на националните интереси на Ислямската република. Той допълни, че идеята за „безусловен транзит“ през протока е еродирала след разполагането на американски военни сили в региона.
„ЕС няма право да ни поучава, докато самият той подкрепя военните престъпления на САЩ и Израел“, заяви представителят на иранското МВнР.
Последователни промени в режима на пропускане
В началото на април Кая Калас заяви, че Ормузкият проток е „глобално обществено благо“ и предупреди, че възпрепятстването на преминаването застрашава световната търговия. Тя също така изрази позиция, че Иран не следва да налага такси за транзит на кораби, тъй като международното право не предвижда такива плащания.
На 17 април Техеран официално съобщи, че за срока на прекратяването на огъня пропускането на търговски кораби през Ормузкия проток е напълно възстановено. Въпреки това само ден по-късно иранските власти обявиха възстановяване на военния контрол над пролива, като аргументираха решението с „пиратски“ действия от страна на Съединените щати.
Европейски планове и регионални последици
Според публикация на The Wall Street Journal, европейските държави работят върху план за международна мисия, чиято цел е да възстанови корабоплаването в Ормузкия проток след приключване на военните действия — и това без пряката включеност на САЩ. Френският президент Еманюел Макрон описа идеята като „отбранителна мисия“, която няма да включва „воюващите страни“ като Съединените щати, Израел и Иран.
Решенията за режима в протока имат сериозни икономически последици: през Ормузкия проток преминават между 15 и 20% от световния петрол и кондензат, както и над 30% от доставките на втечнен природен газ (LNG). След последните операции на САЩ и Израел Техеран временно обяви спиране на търговията през пролива, което допълнително засили международните опасения за енергийната сигурност.
Какво следва
В краткосрочен план напрежението около Ормузкия проток продължава да бъде фокус на дипломатическите усилия и военните разчети. Дебатът между ЕС и Иран за легитимността на мерките в пролива обещава да остане централен елемент от регионалната политика, докато международните играчи обсъждат възможни механизми за гарантиране на свободното корабоплаване.
