Зеленски: масови удари намаляха, но битките по фронта не са прекратени

Русия не е извършвала масирани въздушни и ракетни удари след обявеното примирие, но атаките по самата фронтова линия продължават, заяви украинският президент във вечерното си обръщение на втория ден от примирието, договорено с посредничеството на САЩ.

Какво каза президентът

Вечерният коментар на държавния глава отбеляза отсъствието на “масирани атаки – ракетни и въздушни удари” през деня, но той предупреди, че “няма мир в района на фронта и в общностите в близост до него”. По думите му руски сили продължават да нанасят удари в критични за тях сектори на бойната линия.

Инцидентите с дронове в Балтиката и реакцията на Украйна

Министърът на външните работи Андрий Сибига обяви, че Киев разглежда изпращане на експертни екипи в балтийските държави – Литва, Латвия и Естония, за да помогне за укрепване на противовъздушната отбрана след серията от инциденти с безпилотни самолети.

Латвийските въоръжени сили съобщиха, че в четвъртък сутрин два чуждестранни дрона са попаднали на тяхна територия; единият се разбил в нефтен склад в Резекне, на около 40 км от границата с Русия. Латвийската полиция по-късно уточни, че са нанесени щети на четири празни резервоара.

Сибига написа в платформата Екс, че ако се потвърди, че дроновете са били украински и са били отклонени от курса чрез радиоелектронно въздействие, Киев ще отправи своите извинения към латвийските си партньори и ще предложи експертна помощ за укрепване на въздушното им пространство.

Мерки за сигурност и действия на НАТО

Литовските и латвийските власти призоваха НАТО да подсили противовъздушната отбрана в региона. В отговор на сигналите за проникване на дронове френски изтребители от многонационалната мисия за въздушно наблюдение на Балтика бяха вдигнати по тревога, а изтребители, излетели от литовското летище в Шауляй, патрулираха в небето над Латвия.

Литовският министър на отбраната подчерта, че в Литва не са регистрирани подобни нарушения на въздушното пространство, но използването на капацитетите на НАТО за наблюдение е било активирано в подкрепа на латвийските партньори.

Дипломатическа ескалация и готовността на Литва

Вилнюс извика представител на руското посолство и му връчи протестна нота във връзка с „безпрецедентните заплахи“ от Москва, отправени по време на честванията за Деня на победата. В нотата литовското външно министерство определи заплахите като нарушение на международното право и като пряка опасност за дипломати и граждани в Киев.

Президентът Гитанас Науседа заяви, че Литва е готова да приеме допълнителни американски военни, ако части бъдат изтеглени от Германия – след анонса за преместване на около 5 000 щатски военнослужещи. Науседа апелира САЩ да запазят фокус върху европейската сигурност и потвърди готовността на страната му да осигури инфраструктура и прием за повече съюзнически контингенти.

Подкрепа от ЕС за отбранителни нужди

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен съобщи, че Полша и Литва ще са първите държави, които ще подпишат споразумения за заеми по програмата SAFE (Measures for Europe’s security). Тя посочи, че националните планове, възлизащи на над 50 милиарда евро, са насочени към покриване на стратегически нужди в отбранителните способности и укрепване на източния фланг на НАТО.

Последици и посока напред

Регионалната ситуация остава напрегната: докато широки въздушни удари отслабнаха след примирието, интензивността на боевете по фронтовата линия и опасенията от странични инциденти с дронове поддържат дипломатическото и военностратегическото напрежение в Европа. Киев предлага експертиза и сътрудничество, балтийските държави искат по-силна защита, а съюзниците обсъждат как да запазят и разширят присъствието си в региона.