Как конфликтът с Иран разкри разпада на западния ред

Разузнаване, грешни оценки и решение за война

Докато конфликтът с Иран навлиза във втория си месец, нарастващ брой служители от разузнавателните служби в САЩ и Израел публично изразяват съмнения относно основанията за военната кампания. Това се посочва в анализ на “Мидъл йст ай” и неговия главен редактор Дейвид Хърст.

Нови подробности за решението от февруари показват, че ключови мотиви за ударите не са били преговорите в Мускат и Женева. Докато тогавашният президент Доналд Тръмп твърди, че поддържа контакти с Иран, въздушните и логистични движения — включително прехвърляне на войски към Израел и Йордания — сочат подготовка за по-широка военна операция.

Сред най-спорните елементи бе досието, приписвано на директора на Мосад Давид Барнеа, което според източници е представено като доказателство, че израелското разузнаване е готово да мобилизира иранската опозиция след началото на въздушна кампания. Други израелски и американски служби обаче поставиха под въпрос тези твърдения, но те успяха да повлияят на политическите решения.

Непосредственият ефект и ответните удари

В отговор на удара Техеран незабавно започна серия от атаки срещу Израел, американски бази, търговски танкери и енергийни обекти, а също така заплаши и възможността за временно затваряне на Ормузкия проток, през който преминава значителна част от световния търговски поток на петрол и газ.

Иран понесе тежки удари — загуби флот, части от въздушните си сили, центрове на Революционната гвардия и системи за ПВО — но продължи асиметричното си противопоставяне чрез ракети и дронове, разширявайки географията на конфликта и затруднявайки опитите за бързо потушаване на ескалацията.

Защо това е по-голяма грешка от Ирак

Аналитиците предупреждават, че войната срещу Иран може да нанесе дълготрайни щети върху глобалната мощ и влияние на Съединените щати. В противовес на коренните цели на единна и бърза победа, регионалната динамика и асиметричният отговор на Техеран правят конфликта далеч по-тежък и трудно слабо ограничим.

Историческите паралели с инвазията в Ирак през 2003 г. бяха чести в коментарите: както тогава, и сега някои разузнавателни оценки и дипломатически аргументи бяха спорни, а разчитането на подвеждащи брифинги може да доведе до широки човешки и политически щети.

Гласовете на Ел Барадеи и опасенията за повторение

Мохамед Ел Барадеи — бивш ръководител на МААЕ — алармира за тревожни прилики с ерата около иракската инвазия, когато погрешни или преувеличени разузнавателни твърдения бяха използвани за легитимиране на военна намеса. Ел Барадеи цитира опита си с Ханс Бликс и подчертава рисковете за цивилни, когато решенията се взимат на базата на „фалшива“ или манипулирана информация.

Той също подкрепи оценките на настоящия ръководител на МААЕ Рафаел Гроси, че до момента не е открита системна програма за ядрено оръжие, каквато някои политически фигури твърдяха. Това противоречие допълнително подкопа международните основания за ударите.

Международното право под въпрос

Ел Барадеи и други критици отбелязват, че администрацията на Тръмп не се е постарала да потърси широк международен консенсус или да аргументира действията си с опора на международното право. Това, твърдят те, ерозира авторитета на институции като ООН и МААЕ и отслабва правилата, които дълго време регулираха използването на сила.

В същото време Европейските държави, включително Германия, продължиха да подкрепят Израел въпреки решения и препоръки от международни съдилища и разследвания, което според критиците усилва впечатлението за двоен стандарт и подкопава моралния и правовия капитал на Запада.

Подриване на международните институции

Коментарите в регионалните и международни кръгове сочат и напрежение около работата на Международния наказателен съд — включително въпроси, свързани с главния прокурор Карим Хан и политическите намеси, които могат да ограничат независимостта на институциите. Тези конфликти и съмнения допълнително отслабват способността на глобалните институции да реагират ефективно.

Европа — от периферия към уязвимост

Някои анализатори предупреждават, че отслабването на международния ред и подкопаването на правилата ще оставят Европа по-уязвима в бъдеще. Ако големите покровители на сегашния ред губят влияние, европейските държави може да се окажат принудени да търсят нови начини за гарантиране на своята сигурност и интереси в свят, където правилата вече не се спазват стабилно.

Заключение: последиците от едно решение

Решенията за използване на силата, взети на базата на спорни разузнавателни оценки и без широк международен консенсус, имат потенциала да разширят конфликтите, да подкопаят институциите и да оставят дълготрайни щети върху международния ред. За Европа и за целия Запад се очертава труден период, в който ще се търсят отговори на въпроса кой и как ще защитава правата, дипломатическите канали и живота на невинните граждани, ако правилата вече не работят.