Три поколения вражда: пътят към откритото противопоставяне между Иран и САЩ

Откритата военна конфронтация между САЩ и Израел от една страна и Иран от друга започва на 28 февруари 2026 г., но корените ѝ стигат няколко десетилетия назад. Историята на взаимното недоверие преминава през тайни операции, революции, заложнически кризи и провалени дипломатически усилия — процес, който се простира през три поколения.

ЦРУ, национализацията на петрола и превратът

През по-голямата част от XX век Вашингтон разглеждаше Техеран като ключов съюзник срещу СССР и подкрепяше режимa на шах Мохамед Реза Пахлави. През 1951 г. премиерът Мохамед Мосадек национализира иранската петролна индустрия, което поставя под въпрос западния контрол върху ресурсите на страната. Две години по-късно ЦРУ и британското МИ-6 участват в организиране на преврат, който връща шаха на власт.

За много иранци операцията от 1953 г. остава символ на външна намеса и дълбоко чувство за несправедливост. Негин Ширагеи, основателка на мрежата „Азади“, припомня, че поколението на нейните родители е възприемало шаха като марионетка на САЩ — впечатление, което по-късно се превръща в един от двигателите на революцията.

Ислямската революция и заложническата криза

В края на 1970-те масови протести свалят шаха и аятолах Рухолах Хомейни се завръща от изгнание, за да учреди Ислямската република, ориентирана открито против Запада и САЩ. Много от хората, които вземат ключови позиции след революцията, остават влиятелни и днес, а конфронтационната реторика към Вашингтон става част от официалната идеология.

За САЩ болезненият спомен от този период е заложническата криза: на 4 ноември 1979 г. студентска група, свързана с идеите на Хомейни, окупира американското посолство в Техеран и държи 66 американци като заложници в продължение на 444 дни. Това събитие оставя трайна следа в американското обществено мнение и форматира политическите нагласи на много от бъдещите политици и съветници в САЩ.

Нарастващата враждебност се задълбочава и след терористични атаки, свързвани с иранска подкрепа, сред които бомбардировката на казармите в Бейрут през 1983 г., при която над 200 американски военнослужещи загиват.

Ядрени страхове и провалена дипломация

През 1990-те и 2000-те години в Иран нараства разделението между по-реформаторски настроените общества и консервативните елити, но следите от революционната реторика остават. В началото на XXI век опасенията, че Иран може да развие ядрено оръжие, доминират американската политика и водят до години на санкции и натиск.

Опитът за намиране на дипломатическо решение доведе до т.нар. ядрен пакет от 2015 г., в който Техеран ограничава обогатяването на уран в замяна на частично облекчаване на санкциите. Когато администрацията на Доналд Тръмп се оттегля от споразумението през 2018 г., напрежението отново ескалира и нови преговори многократно зациклят. Иран ускорява ядрените си разработки, а САЩ въвеждат още мерки срещу режима.

Ескалацията прераства във военни удари: през юни 2025 г. САЩ и Израел нанасят удари по ирански ядрени обекти, а в началото на 2026 г. – в рамките на по-широкия конфликт – върховният лидер Али Хаменей е убит при военни действия, което допълнително радикализира конфронтацията.

Между поколенията: възможности за промяна

Въпреки дългата верига от сътресения, някои анализатори остават оптимисти. Иън Лесър смята, че смяната на поколенията дава шанс за деескалация: младите иранци — възпитани в по-приобщаваща към света култура, натъкнати на американската култура чрез кино и интернет — по-рядко споделят манифестната антиамериканска реторика на старите елити.

Ширагеи допълва, че мнозина млади иранци не търсят външен враг, а проблемите им са вътрешни: „Врагът е до нас“, казва тя, отбелязвайки, че подкрепата за режима сред младите отдавна не е категорична. По думите ѝ това демографско и ментално изместване може да стане фактор за бъдещо нормализиране, ако се намерят политически пътища за това.

Автор: Петер Хиле