Софийският транспорт като политически изпит за Терзиев

Кратка ретроспекция

Миналогодишният блокаж на градския транспорт преди матурите предизвика хаос за стотици семейства и хвърли темата в центъра на публичния дебат. След публична намеса на Бойко Борисов бяха отпуснати около 15 милиона лева и блокадата спря, но според много наблюдатели това не реши коренните проблеми – средствата трябва да се осигуряват ежегодно, а самата криза бе тълкувана като политическа акция с цел демонстрация на управленски „мускули”.

Промени в управлението на транспортните дружества

През лятото на 2024 г. бордовете на всички транспортни дружества бяха сменени без конкурси и поставени временни ръководства. Тези „постоянни временни назначения” продължават да работят и до днес. Общинският съвет има решаваща роля в назначаването на управителни съвети и в момента икономическото мнозинство в него – ГЕРБ, ИТН, БСП, ВМРО и отделни отцепници – блокира предложения за външен одит на дружествата и детайлна проверка на автопарка и разходите.

Рискове за корупция

„През търговските дружества минават стотици милиони, възможностите за кражби са огромни“, казва Борис Бонев, председател на групата на „Спаси София“ в СОС. Той твърди, че без истински диалог между кмета и онези общински съветници, които искат промяна, злоупотребите ще продължат. Според Бонев в управлението на финансовите потоци и дневния ред имат принос и фигури с прякори, които дърпат конците на общинската икономика.

Какво предлага кметът

Васил Терзиев поставя акцент върху провеждането на честни конкурси за ръководствата на дружествата, за да влязат хора с мандат и възможност да проведат реформи. Целта е край на неясните договори, спестяване на средства от комисиони и раздутата администрация и преразпределение на ресурси към заплати и подобряване на условията на труд. Той аргументира, че парите могат да бъдат използвани по-ефективно и да се купуват съвременни превозни средства вместо скъпи, но остарели автобуси.

Възможни източници на финансиране

Кметът посочва три основни варианта за допълнително финансиране: повишаване на цената на превозните документи (непопулярна мярка), реализиране на реформата за паркиране и разширяване на зоните (временно спряна), или директни трансфери от общинския бюджет, без това да става за сметка на капиталови инвестиции, които осигуряват бъдещето на града.

Липса на прозрачност

Терзиев признава, че общината няма пълна информация за заплатите и възнагражденията, разпределяни в бордовете на дружествата, и описва случаи на отклонения – например твърдения, че главната счетоводителка на автотранспорта получава повече от счетоводителката на самата община. Тази липса на прозрачност усложнява контрола върху публичните средства.

Кой взема ключовите решения?

Столичният общински съвет (СОС) е органът, който одобрява капиталовата програма, бюджета и назначава управлението на дружества като електротранспорт, автотранспорт, метрополитен, Център за градска мобилност и други. В структурата на града има 24 районни кмета, около 3 000 служители в централната и районните администрации и още 15–20 хиляди в общинските дружества.

Комуникация, текучество и управленска устойчивост

Критиките към кмета обхващат и проблеми в комуникацията – както с гражданите, така и с държавните институции. В екипа му се наблюдава високо текучество: десетият по ред заместник-кмет подаде оставка, което според опонентите удължава изпълнението на ключови проекти. Борис Бонев посочва, че при постоянни кадрови промени големи реформи не могат да бъдат доведени докрай.

Терзиев отговаря, че целта е да бъде изграден екип, в който никой не е незаменим, и че администрацията напредва, въпреки „активното противодействие“ от страна на държавата и медийните атаки. Той също подчертава, че много кандидати се притесняват да влязат в публичната администрация заради лични нападки.

Транспортът като политически инструмент

Кризите в градския транспорт често имат политически и предизборен характер: времето на възникване и формата на блокадите подсказват използване на проблемите като инструмент за натиск. Това прави темата не само технически, но и политически предизвикателен казус за кмета, чиито ключови задачи са да стабилизира управлението, да повиши прозрачността и да подобри комуникацията с гражданите и съветниците.

Заключение

Ситуацията в софийския транспорт обединява въпроси за управление, прозрачност и политика. Без ясни процедури за подбор, открит контрол и последователна комуникация рискът от повторение на кризите остава висок. Предизвикателствата са както финансови, така и организационни и изискват едновременно технически решения и политическо съгласие.