Ядрената енергия — стълб на енергийната сигурност в дигиталната ера, според д-р Любомира Ганчева
Решение за нарастващото търсене на електроенергия
Според заместник-министъра на енергетиката д-р Любомира Ганчева светът навлиза в период, в който изкуственият интелект, дигиталната икономика, центровете за данни и масовата електрификация на транспортa и индустрията ще променят основите на функциониране на държавите. Тези трансформации изискват сигурно, достъпно и нисковъглеродно електроснабдяване в големи обеми.
Роля на ядрената енергетика
Д-р Ганчева посочи, че в условията на рязко растящо електропотребление ядрената енергия е една от малкото технологии, способни да покрият тези нужди като стабилен, надежден и нисковъглероден източник. Тя отбеляза, че един голям център за изкуствен интелект може да потребява ток в мащаб, сравним с този на средно голям град, което прави наличието на мощни и предвидими източници критично важно.
Предизвикателства при реализацията
По думите ѝ основното предизвикателство не е липсата на технологии, а способността на държавите и индустрията да проектират, изграждат и управляват сложни ядрени проекти през десетилетия. Сред глобалните дефицити тя посочи:
- недостатъчен брой високо квалифицирани специалисти,
- липса на институционална последователност,
- недоразвити и крехки вериги за доставки.
Позицията на България
Д-р Ганчева изтъкна, че България разполага със силни основания да играе важно място в международния ядрен сектор: повече от половин век експлоатационен опит, призната култура на безопасност, функционираща регулаторна система и натрупана експертиза, която е превърнала страната в държава с традиции и авторитет в областта.
Държавни ангажименти и бъдещи стъпки
Заместник-министърът подчерта, че държавата трябва да осигури устойчива регулаторна среда и открит диалог при оформяне на законодателната рамка. Друг приоритет е изработването на национална енергийна стратегия с хоризонт поне до 2050 г., която според нея може да бъде предложена за обществено обсъждане в началото на есента.
В планираната стратегия следва да бъдат разгледани както проектът за 7-и и 8-и блок на АЕЦ “Козлодуй”, така и възможностите за изграждане на нови ядрени мощности, включително и малки модулни реактори, предлагани от частния сектор.
Д-р Ганчева акцентира, че успешната комбинация от политическа подкрепа, инвеститорски интерес и национални компетенции е ключът към превръщането на ядрената енергетика в съществен елемент от енергийната сигурност на страната и региона.
