Мидуей: решаващият обрат в Тихия океан през юни 1942

Как започна операцията

На 4 юни 1942 г. в Тихия океан се разиграва събитие, което ще промени хода на войната. Японското командване подготвя нападение срещу атола Мидуей с цел да унищожи американските самолетоносачи и да застраши Хавай. Планът включва и отвличаща операция в Алеутските острови на 3 юни, която да отклони вниманието на САЩ.

Превъзходство благодарение на разкодиране

Американските криптоаналитици успяват да разчупят частично военноморския код JN-25 и разбират дата и общия замисъл на японската атака. Командващият Тихоокеанския флот адмирал Честър Нимиц използва това предимство, разполагайки три самолетоносача в засада и лишавайки противника от изненадата, на която разчита.

Ходът на боя на 4 юни

Рано сутринта японските самолети бомбардират съоръженията на Мидуей. Американските разузнавателни B-17 засичат японския флот и нанасят първите, макар и неуспешни, удари. Сбитият график на японските операции и процесът на презареждане на самолети на борда презареждат адмирал Нагумо и създават уязвимост.

Първи в атаката влизат американските торпедоносци — те понасят катастрофални загуби от японската противовъздушна отбрана, но спомагат да привлекат огъня ниско над водата. Това освобождава пространството за пикиращите бомбардировачи Douglas SBD Dauntless, които атакуват от височина и удрят концентрирано.

Резултатът от контратака

В рамките на няколко минути американските пикиращи бомбардировачи запалват и унищожават три от японските самолетоносачи. По-късно през деня е нанесен фатален удар и на четвъртия.

Основни загуби

• Япония: четири тежки самолетоносача (“Акаги”, “Кага”, “Сорю”, “Хирю”), един тежък крайцер и над 250 самолета.
• САЩ: един самолетоносач (“Йорктаун”), един разрушител и около 150 самолета.

От 5 до 7 юни японските сили започват отстъпление. В хода на преследването американците потопяват и тежкия крайцер „Микума“, с което приключва епизодът на основните бойни действия.

Стратегическо значение

Преди сражението Япония разполагаше с инициативата и имаше по-опитни авиатори. Загубата на четири от шестте й най-важни самолетоносача и стотици опитни пилоти нанася непоправима вреда на нейната офанзивна мощ. От този момент нататък стратегическата инициатива преминава към Съединените щати, а курсът на войната в Тихия океан се променя драстично.

Защо битката остава важна

Мидуей се изучава като класически пример за ефекта на разузнаване, своевременни решения и координирани въздушно-морски операции. Комбинацията от дешифриране на вражески кодове, риск и тактическо използване на наличните сили довежда до решителен обрат в конфликта.

Наследството на боя при Мидуей — това е моментът, когато балансът на силите в Тихия океан се измества завинаги, белязвайки началото на американската инициативата в следващите кампании.