Кървавият отпор при Милин камък — Ботевата чета на 30 май 1876 г.

Сражението край Баница и Милин камък

В края на май 1876 г. четата на Христо Ботев води своето първо сериозно сражение в района на с. Баница и върха, известен като Милин камък. В ранната утрин на 30 май (18 май по стар стил) бойците заемат ключови позиции, след като са атакувани от черкезки конници; в подкрепа на нападателите пристига и редовна турска войска от Враца.

Ход на боя

Командирът Николa Войновски организира отбраната и разполага четата на стратегическия висок терен. Сражението се разгаря през целия ден — огънят е ожесточен и четниците дават значителни жертви. Около 30 души загиват в боя, сред които знаменосецът Никола Симов – Куруто и поп Сава Катрафилов, член на щаба.

Към вечерта, след дълга и кървава борба, четата успява да пробие обръча и да се оттегли в посока връх Веслец. При пресичане на шосето Враца–Оряхово те попадат на нов конен черкезки отряд; в разменената стрелба съветникът на Ботев — врачанинът Давид Тодоров — пада убит.

Геройството и загубите

Въпреки липсата на очакваната помощ от Враца, четниците удържат позицията и опазват знамето — то е поето от Димитър Стефанов – Казака, който присяга да го защитава до последно. Тактическата победа е платена с тежки материални загуби: четата остава без конете и без обоза си.

Впечатления от боя

Захари Стоянов в “Опит за биография на Христо Ботйов” оставя живо описание на решителните моменти: вижда се как водачът действал пред останалите, изложен на град от куршуми, а сподвижниците му рискували живота си, за да го върнат в редиците. Този разказ подчертава както личната смелост на Ботев, така и жертвоготовността на четниците.

Памет и честване

Първото официално отбелязване на подвига на Ботевата чета се състои през 1901 г., четвърт век след събитията. На брега при Козлодуй се събират сподвижници, опълченци и оцелели четници, които поемат пътя на четата в знак на признание и поклон.

Сражението при Милин камък остава в историята като най-кървавия, но и един от най-значимите моменти в пътя на Ботевата чета — пример за решимост, саможертва и национална памет.